Хиляди поздравителни картички съхранява Историческият музей
Вижте какво споделят от музея в Горна Оряховица за историята на коледните картички
Исторически музей-Г.Оряховица
Богарта колекция от поздравителни картички съхранява горнооряховският Изторически музей. Най-ранните картички в колекцията му са издадени в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Най-старите сред тях имат религиозни сюжети, или пък красиви девойки, усмихнати коминочистачи, приказни зимни пейзажи или смирени дечица, молещи се пред украсената елха. Съвсем в духа на времето покрай традиционните подаръци проблясват войнишки саби или пушки. Не липсват и закачливите картички с различна тематика – палави младежи, подпийнали компании, пияни джуджета или коледно преследване на прасета, споделят от музея в Г.Оряховица.
На картичка от 1912 година може да се види Борис III като юноша във военна униформа. Именно с неговия лик е свързана появата на първата илюстрована честитка в Княжество България, отпечатана през 1896 година по случай покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра.
Горнооряховският музей пази и илюстровани поздравления от Райна Савова, позната като голямата любов на поета Асен Разцветников. Тя е дългогодишна учителка по български език и литература в с. Драганово, а по-късно и в Прогимназията в Търново. Владее френски и италиански, а с Разцветников кореспондира на руски език.
В България модата и масовото изпращане на картички започва след Втората световна война, разказват от музея. Срещат се образите на Дядо Мраз, големите заводи и родното ТКЗС, а сред пожеланията – апелите за мир и социализъм.
Идеята за коледната картичка се появява преди 220 години, когато в края на 1794 г. английският художник Добсън рисува на картон първото коледно поздравление. Много по-рано обаче миниатюрни гравюри за поздравления са изработвани още в средновековните манастири. Монасите продавали рисунки с трогателни и назидателни библейски сюжети на прииждащите за празниците поклонници.
Аристократи и заможни търговци купували тези картини, за да украсят домовете си, а понякога ги подарявали на близките си по случай Коледа.
Истинската пощенска картичка с коледни мотиви, каквато познаваме днес, се появява в Англия през 1843 г. Сър Хенри Коул, основател на прочутата лондонска галерия "Виктория и Албърт", поръчва на своя приятел, художника Джон Хорсли да му направи 40 еднакви литографии, на които е изобразено голямото му семейство, наредено около коледната трапеза. Зад него на втори план са нарисувани сцени на състрадание и милосърдие – фамилията Коул раздава храна и дрехи на бедните. Надписът гласи: "Весело Рождество и Щастлива Нова година”.
От този момент нататък поздравителните картички бързо се превръщат в индустрия. Започва производството им и за други празници – религиозни, национални и лични. Истинският бум настъпва на границата между ХIХ и ХХ век, когато дагеротипията и фотографията допринасят за тяхното невероятно многообразие.
Разгледайте някои от картичките тук.
