Огнян Ганчев: Донорството трябва да се популяризира
личен архив
Огнян Ганчев е от онези хора, които не се спират пред нищо, за да бъдат себе си. Електроинженер по професия, но страстен спортист по призвание, винаги устремен към победа.
Най-голямата победа, която трябва да извоюва, идва през 2006 г., когато претърпява трансплантация на сърце, туптяло в гърдите на мъж от Ловеч. Силно се мотивира не просто да се изправи на крака, а да бъде посланик на донорството.
От 2008 до 2014 г. той участва в 5 национални първенства, две европейски и едно световно за трансплантирани, като от всяко се връща с медал и завидни резултати в спортовете: лека атлетика, плуване и бадминтон.
През август 2009 г. Огнян е първият човек в света с присадено сърце, който е изкачил най-високия европейски връх Монблан. За постижението си той става един от "Достойните българи" за 2009 г.
Става европейски шампион на 100 м плуване-гръб за 2014 г.
Поредният му успех е 4-тото място в света на 50 м плуване - гръб на провелите се през август в Мар дел Плата, Аржентина, Световни игри за трансплантирани.
Ето какво ни разказа Огнян за победата и за мисията да се наложи донорството като нещо естествено, като възможност за живот.
--------------------------
Разкажи ни за Световните игри в Аржентина. За пореден път си успял да преодолееш голяма част от конкуренцията.
Откриването на игрите беше нещо грандиозно, като същинските олимпиади. Когато видях името на страната ни, флага, това беше нещо изключително за мен. Игрите бяха в края на август тази година, имаше участници от цял свят. Аз бях в тежката артилерия – тези с трансплантирани сърце и бял дроб, като в моята група бях единственият сърдечнотрансплантиран.
Станах 4-ти в света по плуване на 50 м - гръб. Тренировките бяха изключително трудни, тренирах до 3 пъти седмично. У нас е трудно да се даде възможност за трениране на спортовете, които се представят на подобно световно първенство. Бадминтон, боулинг, колоездене, всичко свързано със зала, е развито в другите държави, затова да се докажеш сред тях, е голям успех. Ето човек като мен, живеещ в село, който се бори за оцеляване с 205 лв.пенсия и все пак успях. Да се докажеш, няма пречки. Трябва мотивация.
Какво те мотивира да продължаваш напред?
С хората от Федерацията за трансплантирани в България често представяме страната в чужбина. В нея сме се събрали хора с различни видове трансплантации и основното, което правим, и заради което се съгласявам да давам интервюта, е по някакъв начин да се популяризира донорството.
Чрез нашите събития, освен че си говорим за лекарства, показваме, че живеем почти като нормални хора. Надяваме се всеки, който изпадне в ситуация да изгуби близък, да вземе решение за донорство. Цялото ми семейство например е дало съгласие за това.
Законодателството у нас в това отношение ни спъва, защото въпреки деклариране, се търси съгласие и от роднините.
България вече стига по успеваемост на трансплантациите страни като Испания, Хърватска. Там известността на трансплантирането е на високо ниво.
От какво/кого зависи да се популяризира донорството?
Щом е толкова разпространено в другите страни, значи има начин. Знам, че в Испания има клон на Католическата църква, който се занимава с това, в Германия също е широко известно, не знам какви са техните начини.
Например у нас поне малко трябва да се измени законодателството. Не само относно декларирането на желание за донорство. Оказва се, че тук за жълти стотинки работят хората, които са лице в лице с роднините на починалия. Те убеждават близките, пазят органа, организират транспортирането му за някакви си 300-400 лв. Едно по-добро заплащане на труда на лекарите може би е един от начините за промяна. 50 хил.евро струва една трансплантация в Турция, има и донори, има и интерес.
Пресата, телевизията се опитват, дават индикация на хората, но този поток от глупости, политически игри, убийства пречи. Когато дойде моментът да се каже нещо добро, сякаш хората не го чуват. Значи това е работа и на медиите.
Също така на местно ниво - хората, които вече са трансплантирани, да популяризират донорството. Особено важно е да се отбележи мястото на човека в дадената община и как действа тя. Аз съм много ценен от Община Шумен. Тя е единствената, която преди години направи отбор от трансплантирани, който ходеше на национални и международни участия. Има разбиране от страна на местната власт да помага.
Важно е хората с трансплантации да станат разпознаваеми и постепенно да бъдат възприемани съвсем естествено, а случилото им се - като нещо нормално...
Сега ми напомни, че ни оставят настрани. Никога не можем да участваш на равни нога с един здрав човек, винаги сме на заден план. Казват си, че такъв човек ще боледува по-често, ще ходи по прегледи.
Срещате се с някакъв вид дискриминация?
Може би е това, да, но всички, които имат някакви заболявания, се сблъскват със същото отношение.
Печелил си конкурса за ракия на фестивала "Ракия-магия" в село Ганчовец, разкажи ни за това.
Моите синове занесоха от моята ракия за участие миналата година. Кайсиевата ракия стана първа, а сливовата ми беше в топ 10.
Някаква тайна за правене на хубава ракия ще ни издадеш ли?
Както във всичко, трябва да се върши със старание и дух. Някои смятат, че ракията и виното се правят много лесно и от всичко. А то не е така. От 86-та година правя вино, след като завърших студент във Варна. Важно е да не се бъркат пропорциите, какъв сорт ще сложиш, а преди да сложиш казана – кръстиш задължително /смее се/.
