Двама социални инспектори решили да прибавят нещичко отгоре към заплатите си. За целта те открили „свободна пазарна ниша“, която им предоставила естеството на работата. След предварителна уговорка с „подопечните им“ и срещу „прилично заплащане“ (различно за всеки и според услугата),  те започнали „алъш-вериш“ с лишени от свобода в Плевенския затвор, като ги снабдявали с пари, мобилни телефони, зарядни устройства, СИМ карти и аксесоари.

10-те хиляди лева, спечелени от услугите обаче, едва ли ще са достатъчни двамата социални „активисти“ да си платят разноските по делата, които ще бъдат заведени срещу тях, след като бдителните полицаи успешно са си свършили работата и след няколко месечни наблюдения са ги заловили.

Сега въпросът е на кого ще разчитат „пишман търговците“ да ги снабдява с „нужните атрибути“, когато споделят килиите с бившите си купувачи?