... По същия начин сме направили и избора си за минало, като сме избрали между поп Богомил и Презвитер Козма, продължи лекцията "Българският избор за минало през XX век" проф. Анчо Калоянов пред жители на Поликраище. В "Беседа против богомилите" българският църковен писател от X век Презвитер Козма  се опитва да разкритикува възгледите и поведението на еретиците и да докаже, че те по никакъв начин не са угодни на Бога.

"Църквата ни тогава прилича на "юноша" и е лесно да бъде критикувана. Дори един Елин Пелин, който до 22-та си година е написал всичките разкази, които изучаваме, вкл. "Напаст Божия", в която казва, че "поповете са ретроградни, виновни за епидемията; че Младен е учителят, който носи просветата", защото бил чел разказите на Анатол Франс "Изворите на Санта Клара", в които той се бори срещу попщината във Франция. Но църквата там по това време е огромна институция, заемаща половината от общественото битие до това време и борбата за освобождаване на малко "жизнено пространство" на французите, е съвсем естествена.

Нашата църква прави всичко сама. Нейните свещеници са се качвали от буретата на бесилките към нашия Бог. През Априлското въстание Левски е Дякон, Неофит Бозвели е свещеник, поп Харитон е поп, който  води Дряновската чета.", обосновава се проф. Калоянов и продължава:

По онова време нашата църква не е толкова мощна институция, иначе най-добрият студент на семинарията Николай Райнов не би си позволил през 1913 г. да напише книгата "Богомилски легенди". През 1919 г. издава романа "Между пустинята и живота", за което църквата го отлъчва и като отлъчен, той няма право да кръсти сина си по друг начин, освен сам. Така измисля името Богомил. Оттогава в българското именуване тръгва това име. Дотогава то не е познато на XIX век. През XX век кръщаваме децата си с това име по примера на Николай Райнов, който кръстил сина си Богомил.

"Ако ходим на църква, ако погребваме своите с поп, ако се кръщаваме, защо трябва да обичаме Богомил, който е ересиарх - водач на еретици? И да не зачитаме Презвитер Козма, а да учим непрекъснато за богомилите, за които са написани немалко книги от български писатели и поети, възхвалявали Богомил? Поп Богомил е измислен - никой не знае кога е живял. До нас не е достигнал никакъв текст, написан от него?", попита риторично проф. Калоянов.

Той отхвърли тезата, че това е дело на комунистите. Поп Богомил е бил възвеличаван от най-добрите представители на българската буржоазна наука. През 1925 г. Йордан Иванов издава книгата "Богомилски книги и легенди", в която казва, че на Поп Богомил човечеството трябва да издигне паметник, защото се е борил за справедливост.

"Но той се бори срещу църквата. И всички, които се борят срещу нея, заслужават венеца на Поп Богомил, а тези, които са с църквата и влизат в нея - те са ретроградни.", обясни изборът ни проф. Калоянов и продължи с "откровено атеистичната идеологията след 9 септември 1944 г.", като разясни причината за това:

"Тази идеология проповядваше вяра, а две вери в една пещера не става и две мечки в една бърлога няма. Затова атеизмът е естествено състояние на идеологията тогава. Тази идеология отричаше християнството, религията, като се мъчеше да я замести и за нея беше без значение дали ще хвалим Богомил. Но преди това защо? Ето, това е българският избор. Ние избираме "отклонението", защото, може би ни е по-интересно и сигурно Поп Богомил се е борил за справедливост. А българите сме големи правдолюбци. Готови сме, заради една малка нарушена правда, да видим голямата полза от една неправда, която би ни се случило да имаме.", разсъждава професорът.

Вторият избор, който сме направили е по-обясним и е свързан с любовта към Ивайло и кръщаването на негово име. Ивайло е име на обикновен български селянин, но той не е бил свинар. И, ако ние сме известни с първото антифашистко въстание през септември 1923-та, то за Ивайло има само един извор, според който той е вдигнал първото антифеодално въстание в света. Слагаме имена на момчетата Ивайло и на момичетата Ивайла.  След 9-ти септември писателят Продан Кючуковси си слага името Ивайло Петров. И е много ясно защо...

"Странното е, че през  XX век започваме да го обичаме. Каква е логиката на българите през целия XX век. Откъде идва Александър Стамболийски да управлява България? От село Славовица, Пазарджишко. Откъде идва Георги Димитров  да управлява България - от с. Ковачевица, Радомирско. Тодор Живков идва от с. Правец, Ботевградско. Желю Желев - от с. Веселиново, Шуменско. Следователно, за да бъдеш знаменит мъж на България, трябва първо да си от село "прост със простите, както се изказа веднъж Бойко Борисов" и един от народа, за да управляваш този народ."

Тези, които до един идват от селата, идват под натиска на големите сили, които са ни победили в различните конфликти. Александър Стамболийски идва благодарение на окупацията на Съглашенците. Георги Димитров идва благодарение на влизането на руските танкове. Желю Желев също идва поради такава промяна - натиск отвън и българската политика не може да продължи по-нататък със същите хора. Тогава се избира най-подходящият за народната любов - този, който е един от тях, който да е лице на новото, което се задава.

Това е любовта към Ивайло. Тази любов поражда недолюбване на цар Константин Асен Тих - царят, който управлява 20 г. и е извикан специално от Скопие, за да управлява столицата. Ние го смятаме за слаб цар, стоварваме му много вини, защото не искаме да разберем, че Ивайло не е онова, за което го мислим в нашата история.

Развитието на темата за избора на минало мина и през просветителството и постави въпроса за това кой е по-голям между Климент Охридски и Йоан Екзарх, който е по-голям кагто просветител и интелект.

Климент Охридски е мисионер. Той има прости, похвални слова, а Йоан Екзарх се занимава с тълкованията на Светото писание. Но, понеже Климент Охридски е в Охрид, а ние имаме блян по Охрид, заради "Биляновото платно" и "Охридското езеро", сме загърбили Йоан Екзарх и обичаме Климент Охридски. И освен това не пускаме св. Йоан Екзарх в календара на БПЦ.

Той има две памети - отдавна е канонизиран, но го няма. На 31 януари му е успението, на 31 юни му е интронизирането за пръв Български патриарх. Като наука, държава и интелектуален потенциал обаче сме избрали Климент Охридски, поради обясними причини - чрез него искаме да задържим югозападните земи в българската орбита. В този случай сме пожертвали Йоан Екзарх.

Достатъчно е с тези избори, които сме направили. Ние имаме избор, който произтича от нашето желание да сме правдолюбци, справедливи и защото се смятаме за равни и, защото се смятаме, че на всеки от нас предстои той да направи избора. Не! Изборът е направен много отдавна. Но ние искаме всеки път да избираме, а не да следваме направения преди това избор, който да усъвършенстваме, на който трябва да държим, защото, избирайки, в даден момент може да изберем и глупавото нещо." каза за финал професор Анчо Калоянов.

Лекцията предизвика доста вълнение сред присъстващите възрастни хора, които зададоха въпроси, свързани с вярата и религията, в какво да вярваме днес и колко е важно да разберем, че чрез църквата сме дали нещо голямо на този свят - тя трябва да се цени и като творец на наше достойнство.

В израз на уважение домакините подариха красив букет на лектора. Той от своя страна показа галантност и целуна отрудена женска ръка, подала му букета...

Дискусията продължи и извън Клуба на пенсионера. Възрастните мъже и жени разговаряха помежду си, спомняха си какво е било и категорично защитаваха тезата, че селото може да извади страната ни от тежката икономическа криза, в която се намираме сега. И добре би било управниците да погледнат и назад, за да си припомнят какво е било селото, какви хора са излизали от него и как са управлявали на България...

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg