Юнашки и бодро посреща смъртта Васил Левски преди 142 години. Пред своя изповедник отец Тодор Митов той споделя, че "В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!".

Днес, 18 февруари, отбелязваме обесването на Апостола, посветил младостта, волята и смелостта си в името на свободата на България. Присъдата му, издадена от Софийската извънредна следствена комисия и потвърдена от султан Абдул Азис, е изпълнена на 18 февруари 1873 г. в околностите на София. Сега на мястото на обесването му в центъра на столицата е издигнат негов паметник.

150 са известните досега паметници на Апостола. 131 от тях са в България и 19 в чужбина. Три са музеите, посветени на Васил Левски: Музей "Васил Левски" (Ловеч), Къкринско ханче и Национален музей "Васил Левски" (Карлово). В Троянския манастир също е представена като музейна сбирка килията, в която Дякона често е отсядал. Неговото име носят градове, улици, планински върхове и дори астероид. Той е най от най-великите българи.

Личността на Левски е толкова високо поставена в националната ни памет, че е немислимо да си представим историята без неговото участие. Какво ли щеше да е, ако не беше създал Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК)? Колко са хората, способни да загърбят личния си живот и удобно съществуване в нечии рамки?

Образът му е идеализиран и от историята, и от литературата, но не за да "напудрят” реалността според някои, а защото всеки има нужда да вярва в доброто, в идеала. За да има стимул да върви напред към светлинката в тъмния тунел.

В тази връзка не можем да подминем обществената реакция към единствения български филм, посветен на Васил Левски, чиято премиера беше вчера в София. "Дякон Левски” на режисьора Максим Генчев предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи. Определян е като абсурден и исторически недостоверен, дори просташки. Изкуството, в случая филмовото, реши да направи експеримент с националната гордост на българина и удари на камък. Държим си на тази вяра в идеала и доброто, и това е.

То какво ли друго остана.

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Христо Ботев. Написана към края на 1875 г. и напечатана в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

 << Sever.bg във Facebook >>