7 юли - Европейски ден на шоколада

Днес е най-сладкият ден от годината - този на шоколада. С решение на Европейския съюз 7 юли се отбелязва неофициално във всички европейски страни като Ден на шоколада. Изборът на тази дата е предопределен - на 7 юли 1550 г. пристигнала първата партида какаови семена от Южна Америка в Европа, внесена от испанците. Интересен факт е, че страстта към сладкото изкушение е по-разпространена в Европа и Латинска Америка в сравнение с Азия например, където шоколадът като продукт е внесен по-късно, дори в Япония шоколадовата мания започва едва след Втората световна война.

Известно е, че шоколадът и в частност основната му съставка - какаото, понижават стреса и произвеждат в организма ни хормона на щастието. Употребен в малки количества, той е полезен. Според учените глави консумацията на парче шоколад всеки ден предпазва сърцето и оказва същия ефект върху кръвното налягане както половин час тренировки. Последното, разбира се, се отнася за черния шоколад, който съдържа само какао и какаово масло.

Съставките на какаото може да са полезни за хората, но за папагали и малки кучета те са отровни.

Не е известно кога точно на някого му е хрумнало да създаде шоколад от какаото, но се знае, че цивилизациите на маите и ацтеките са го познавали. Именно те първи започват да отглеждат какаово дърво и да приготвят хранителен продукт от плодовете му.

В културата на маите присъствието на какаова напитка е открито в множество фигуративни сцени върху съдове, използвани в бита или обредността. В някои древни текстове, посветени на обществото на маите, се споменават обреди, в които жреци извършват ритуалите си върху какаови шушулки. Напитката от ферментирали какаови семена е била широко използвана сред маите, независимо от социалния им статус. Маите търгували какаовите зърна с ацтеките, които също приготвяли напитка от тях, но само за целите на религиозните си церемонии. За тях какаовото дърво било свещен подарък от бог Куатцекоатл.

Ацтекското "божествено питие" няма никаква връзка с днешния горещ шоколад, да речем. На вкус било изключително люто, имайки предвид съдържанието на лют пипер сред благоуханията на какао, ванилия, царевица и вода.

И при маите, и при ацтеките какаото се свързва с идеята за плодородието и зачеването. В това си значение питието, приготвено от него, се използвало при брачни обреди (при маите).

Според някои лингвисти етимологията на думата "шоколад” се свързва с ацтекската дума "chocolatl" ("xococ" - горчив и "atl" - вода или напитка), а според други е комбинация от ацтекското "cacahuatl” – със значение на горчива вода, и майското "chokalha” - гореща вода, която се е установила в испанския език. Трети пък, може би не дотам лингвисти, смятат, че ацтекската дума е "xolhuatl" (ксолкуатл), което било почти невъзможно за произнасяне и испанците преименували на "чоколат” или "шоколад”.

В Централна и Южна Америка какаовите зърна били високо ценени и се използвали за платежно средство наравно със среброто и златото. Те били валута при закупуване на пуйка или роб (100 зърна) и при плащане на данък. Голяма била изненадата на испанците, завладели Мексико през 5018 - 5022 г., когато отворили гробницата на ацтекския владетел Монтесума II с идеята да се обогатят със злато и скъпоценни камъни – там имало най-вече "кафяво злато” (какао).

Ацтеките смятали шоколада за афродизиак, както смятаме и днес, затова, според някои, Монтесума изпивал по 50 бокала на ден от "божествената напитка”, без да се храни с нищо друго.

Нека видим обаче какво се случва с шоколада в по-ново време. След като испанците откриват за Европа сладкото изкушение (след добавянето на захар по европейски вкус), то бързо се разпространява в Западна Европа и става изключително модно.

Една интересна история разказва, че веднъж английски пирати завладели испански товарен галеон, в който мислели, че се превозва съкровище. Вътре обаче открили само нещо, приличащо на "изсушени овчи изпражнения”, и ядосани от неуспеха си, ги изгорили. Те дори не подозирали, че стойността на по-горното конкурира тази на златото.

От 1615 г. се произвежда шоколад във Франция, но още в течно състояние. Първите сведения за употребата на твърд шоколад има от средата на 17 век, когато английски сладкари започват да слагат какаов прах в различни сладкиши.

За откривател на технологията за твърд шоколад се смята холандският химик Йохан Ван Хоутън, който през 1828 година измисля метод за отстраняване на горчивото какаово масло от зърната какао. С иновацията си той проправя път на Фрай и Синове от Англия, които през 1847 г. решили да смесят захар с какаов прах и какаово масло (извлечено чрез метода на Ван Хоутън), за да получат първото шоколадово блокче.

По-късно (1875) се ражда млечният шоколад, след като швейцарецът Даниел Петерс и германецът Анри Нестле комбинират какаов прах, какаово масло, захар и сухо мляко на прах. До 1930 година вече съществували близо 40000 различни вида шоколад, кой от кой по-изкусителен.

В днешно време производството на шоколад се е превърнало в изкуство и шоколадовите изделия продължават да се ползват с престиж при избор на подарък или просто жест на внимание към някого. Така че не се бавете, ами хапнете малко шоколад, за да поддържате средния брой шоколадови блокчета за един човешки живот – 10 хиляди.

Най-интересните новини от света, България и твоя регион са вече и във Фейсбук. Намери ни тук!