Бабинден - жените се забавляват и си говорят за секс

по статията работи: Стоян Николов | 21.01.2012 | 08:00

Снимка: Булфото

Добави в Svejo

Днес е Бабинден по стар стил. На тази датата предците ни почитали самоуките акушерки (наричани баби), които в онези времена били единствените помощници на родилката. Те оказвали неоценима подкрепа на бъдещата майка не само в деня на раждането, а и преди и след него.

Рано сутринта жените, които имали деца на възраст от една до три години, наливали вода от чешмата, слагали в нея босилек или здравец и приготвяли сапун и кърпа. След това вземали децата си и отивали в дома на бабата акушерка, за да извършват обредно поливане и миене на ръцете. Ритуалът се извършвал в градината или на стълбите. По време на поливането бабата хвърляла вода нагоре, за да има здраве и берекет и подскачала за жилавост на децата.

Жените давали подаръци на бабата, а тя завързвала червен конец на ръката на детето, за да го предпази от уроки. След това обикаляла къщите, в които е бабувала и ритуално къпела децата. Тя носела бяла и червена вълна (за дълъг живот и здраве), мед (да стане работно малкото) и просо (да расте). След това намазва децата и майките им с мед и масло.

После всички жени, на които е бабувала, отново отивали в дома й, където тя предларително слагала празнична трапеза. Всяка родилка носела по нещо за угощението - пити, кокошки, вино... На Бабинден жените забравяли за сторгите патриархални норми и се отпускали. Веселбата била бурна, с много шеги и подмятания на еротична тема, които по принцип били забранени. Празнуващите пеели песни за семейството, любовта и децата.

В началото на трапезата сядали само жените, но по-късно към тях се присъединявали и половинките им, така че веселбата ставала още по-бурна. След залеза на слънцето ритуалът продължавал с обредно къпане на бабата. Този обичай е символично "връщане" на къпането на децата от страна на бабата през първите дни след раждането им. Всичко се случвало с много настроение и веселие. Бабата била изнасяна на ръце, слагана в каруца и закарвана до реката. Ако шествието срещнело някой мъж жените се опитвали да го разсъблекат и искали откуп за дрехите му.

Според случая, когато стигнели до реката, бабата или била хвърляна в нея, или просто я поливали ритуално с вода. След приключването на тази процедура цялото село се събирало на мегдана, където започвали весели хора. Празникът завършвал с изпращане на бабата до дома й. По пътя на жената били давани нови дарове, които засвидетелствали уважението и любовта на родилката към нея.

Вярвало се, че ако на Бабинден времето е топло, реколтата по нивите ще бъде слаба. Слънчево време означавало, че Малък Сечко ще е много студен. Валенето на сняг пък предвещавало плодородна и хубава година.

Една от легендите за Бабинден твърди, че празникът води началото си от времето, когато евреите били насилствено преселени в Египет. Тогава фараоните заповядали всяко новородено момче да бъде убивано, но бабите, които помагали за израждането на младенците, отказвали да сторят подобна жестокост, въпреки заблахите от тежки наказания. За да почетат подвига им и да покажат признателността си, евреите започнали да отбелязват Деня на бабата.

В миналото т. нар. "баби", тоест жените, които играели ролята на акушерки и лекарки по време на раждането на децата, имали изключително важна роля в живота на хората, защото смъртността и при родилките, и при бебетата била висока, което означавало, че бъдещето на всеки род на практика било в ръцете на въпросните жени. Както за всеки народ, така и за българите, децата били поставени на пиедестал и ги приемали като най-важното нещо в живота на човек. Съществували редица поверия и забрани за това как да се спечели благоразположението на свръхестествените сили и да се осигури раждането на здраво, умно и силно дете.

Вярвало се например, че ако жената зачене в нощта срещу петък, ще роди сакато дете. Затова и се забранявало с мъжа й да спят заедно в тази нощ. Бременната жена не трябвало да прескача ръжен, да рита куче или да яде храна, която мъжът й е върнал, след като е бил на път. На нея й се давало всичко, което й се прииска, за да не бъде злоядо детето. Тя не трябвало да се плаши, защото детето щяло да има белег там, където тя се докосне в страха си.

Друго поверие гласи, че ако жената види непознат човек в момента, в който бебето помръдне за пръв път, то може да вземе външния вид и хартактера му. Първото "ритане" се отбелязвало с омесване на пита, която се намазва с мед и се раздава на близки и роднини.

Старите българи смятали, че скоро след раждението на детето през някоя нощ идвали три орисници и определяли съдбата му. Най-младата му пожелавала добри неща, а по-старите - нещастия и премеждия в живота. Вярвало се, че ако бабата нарече на малкото хубави пожелания, по този начин ще бъде избягната ориста, която ще му бъде отредена. Затова бабата наговаря добрите си послание за дълъг и охолен живот още при първото къпане на детето.

В деня на раждането се меси пита за Света Богородица, която е покровителка на родилките и от нея се раздава на всеки, който дойде на гости. Вярва се, че първо трябва да я опита момче, за да се раждат момчета. Преди да започне самото раждане бабата трябва да се прекръсти, да прекади къщата и родилката с тамян, да разплете косата й и да затвори всички прозорци и врати.

Самото раждане се пази в тайна, като само свекървата и бабата са в течение. Когато моментът вече е настъпил, бабата произнася молитва към Богородица. След като се роди, детето бива повивано с връв от чекрък, за да бъде здраво и работно. Когато го къпят за първи път всички мълчат за да е спокоен сънят му. До главата му се слага съдинка с катран, железен гребен и други предмети, от които злите сили бягат.

Родилката не трябва да остава сама в стаята и да става от леглото, докато детето не бъде кръстено, защото я дебнат душите на умрели деца. За да пъди тъмните сили огнището не се гаси до четиридесетия ден от раждането.

Когато детето стане на няколко дни, бабата идва отново и го намазва с краве масло и сол, след което отново го изкъпва в корито, в което родителите са поставили две сребърни монети, за да бъде то чисто като среброто. Във водата се слагали също чесън и късче хляб за предпазване от уроки, парче желязо за здраве, малко вино, за да е детето румено, малко памук, за да е бяло и зелено клонче за здраве.

След ритуалното изкъпване на малкото му се облича нова чиста ризка, пренесена три пъти над огън, за да поеме от магията му.