Навън е жега, не става за излизане и ако се чудите как пълноценно да прекарате времето, предлагаме ви да прочетете нашата вдъхновяваща история за живота на един не особено известен, но прекрасен българин - Иван Недков.

Статията ни е част от поредицата Голямата история и има цел да ви покаже, че колкото и мрачно да ви се струва времето, в което живеем, положителна промяна е възможна и тя зависи от всеки от нас. И не, не очаквайте скучна историческа статистика. Само прочетете малко и ще разберете...

Качваме се в машината на времето и нагласяме датата - 27 октомври 1867. Тъй като офисът ни се намира във Велико Търново, налага се да намерим една каруца и магаре, които да ни откарат до русенското село Писанец. Защото от там започва всичко.

Пътят по разбитите предосвобожденски пътища е тесен, обрасъл и каруцата лашка доста. Но си струва това, до което ще ни отведе. Тревата отдавна е изгорена от отминалото лято и поне времето е хладно. След едно пътуване, което ни се струва чудовищно дълго и уморително, влизаме измежду схлупените каменни къщурки в Писанец. Влизаме в първата, която си харесваме и какво да видим, там, на нара лежи новородено. Казват му Иван, а как тези хора ще го отгледат нямаме никаква представа, защото очевидно живеят в крайна бедност.

След време Иван ще тича по полята наоколо, ще си строи колиби от дърво, но с образованието в родното му село няма много да му провърви. Ще изкласи до 4-ти клас. За повече не стигат грошовете. И бедните му родители ще го пратят при местния свещеник да учи пеене, защото само така могат да му осигурят някакво препитание.

Ако съдим по рева на бебето Иван, определено ще да има певческа дарба. Така се и оказва, младият Иван го бива с песнопенията, обаче хич го няма с религията. Прави, струва, но служенето в името на Бога не е неговата страст. Влече го служенето в името на машините.

И една нощ, Иван, дрипав и бос ще хване пътя към Русе. За него няма място в Писанец.

Русе преди Освобождението.

И ние с него тръгваме през къра, за да го намерим в първата му русенска тъма, уморен, убит от път, безкрайно гладен и дрипав, заспал пред дюкяна на Петраки Ганев. Петраки е добър човек и когато на сутринта намира младия Иван, вместо да го натири го взима под крилото си.

Ето тук съдбата се обръща и тегли такава целувка на Иван, че той после доста ще има да ѝ благодари. Петраки не просто прибира Иван, но и му осигурява качествено за времето си образование в Техническото училище при дунавската флотилия.

Това, което е особено поучително дотук е, че когато съдбата ти подхвърли възможност, от теб зависи да я грабнеш. Това прави младото момче. Вместо да си губи времето, той помага активно в дюкяна на русенеца и учи здраво. Учи толкова добре, че след като завършва веднага го назначават на практика за корабен механик във флотилията.

Върхът за Иван в Русе идва през 1892 година, когато му възлагат, забележете, да построи катерна парна машина с парен котел. И какво мислите прави Иван? Ами, построява я! И проектът му е толкова впечатляващ, че от флотилията го изпращат на първото Българско земеделско-промишлено изложение (или с други думи - Пловдивският международен панаир, за който писахме тук).

И тук получава втората си голяма милувка на съдбата - тя го среща с габровския индустриалец, с не по-малко интересна история, Васил Карагьозов. Описахме живота на Васил - тук, както и страхотното му представяне на Панаира, което печели симпатиите дори на Княз Фердинанд.

Както и първия път в живота си, Иван се възползва максимално от изработения си късмет. Парната му катерна машина впечатлява Васил, който тъкмо бил купил подобна от Белгия, а по това време в България не е било пълно с техници, които да разбират от поддръжка на подобни устройства.

И така пътят на Недков рязко завива към Габрово, където ще прекара остатъка от живота си. Работи усилено във фабриката на Васил и си изовюва специализация в Кемниц. Връща се още по-можещ и знаещ. Това не убягва на Министерството на образованието и то веднага го прави учител в Техническото училище в Габрово с цел да го съживи и развие. Тази работа обаче не е за Иван, сърцето му иска повече.

Затова напуска даскалъка и през 1906 година убеждава собствениците на местната фабрика "Александър" да влязат в съдружие с него и да основат "Иван Недков и синове" АД. Това е третият важен момент в историята му, защото казано на модерен език, Иван вижда пазарна ниша. В този период Габрово расте, предприятията се множат, да не говорим за машините в тях. А тези машини имат нужда от части. А частите се внасяли. А защо пък да не се произвеждат у нас?

Фабрика "Иван Недков и синове".

Точно това е целта на предприятието на Недков - да прави части за фабриките в България. Толкова го бива в тази работа, че неговата фабрика започва сама да произвежда собствените си машини за изработка на машини...

И както казахме, тогава не е имало излишък от специалисти, та се налага Иван да "внесе" двама немци - Мартин (леяр) и Лудвиг Деег (моделчик) и един румънец Митика Петреску (също леяр). Десет години по-късно фабриката му има пет развити производства - леярно, ковашко, шлосерно, стругарско и пресово.

Както знаете, през 1914 година избухва Първата световна война. Както всички по-големи заводи и този на Иван започва да произвежда боеприпаси, ръчни бомби "одринки", железни кревати за болниците и войнишки лопати. Войната е една от най-големите човешки трагедии, но и радост за развитието на технологиите.

До 1936 година заводът му достига капитал от над 2 милиона лева! Впоследствие целият този бизнес се поема от неговите синове, а те се справят още по-успешно. И така всичко върви по мед и масло, докато не идва 1945 година и страната ни не свива по пътя на комунизма. Всичко, дори и фамилната къща, е отнето от ръцете на семейство Недкови "в полза на народа".

Две неща според нас правят тази забележителна история още по-забележителна:

1. Синовете на Иван Недков не са прахосници, въпреки цялото богатство, с което разполагат. Вместо да пораснат разглезени, те са отговорни и умни млади хора, които успяват да издигнат още фамилното си име. Баща им постига забележителни предприемачески успехи, които са плод на много смелост, но и на страхотна подготовка - учене и работа. А паралелно с това съумява и да възпита три деца (не сам, разбира се).

Семейство Недкови.

2. Както и в историята с Васил Карагьозов, Иван е голям благоворител. След смъртта му е основан благотворителен фонд "Иван Недков", който дарява 5 000 лева на Механотехническото училище. 1 500 лева пък получава Червеният кръст за основаване на безплатна ученическа трапезария в града.

Е, годината вече е 1945 година и преди Народният съд да ни резне главите за шпионаж в полза на Запада, качваме се в машината на времето и се връщаме в офиса. Надяваме се този кратък и непретендиращ за изчерпателност разказ да ви е харесал и вдъхновил.

Когато ви е трудно, спомнете си, че много хора са започвали от нулата и са успявали. Е, много не са. Въпрос на воля, работа, учене и тук-там целувки от съдбата...