Когато всички са свели глава и обвиняват другите за своите лични несгоди, когато медиите са се превърнали в черни станции, а смисълът отсъства от всяко добро действие, Север.bg ще опита да постави основата на една вдъхновяваща поредица - "Важната история".

Ще се постараем редовно да ви срещаме с личности, които да ви покажат, че доброто винаги е било около нас, сега е около нас и ще продължава да бъде. Ще го правим повече поетично, отколкото исторически-суховато.

Първият ни разказ е за Васил Карагьозов, предприемач, учител, дарител и хуманист.

Васил Карагьозов е роден в старата столица Велико Търново през 1856 година. Родът му хич не е случаен и не страда от липса на финанси. Кръстник му е известният х. Николи Минчоолу (собственикът на Хан Хаджи Николи - най-модерната сграда за времето си в старопрестолния град).

До 15-години учи в Търново, но после е изпратен да следва в Politechnicum и Technische Hochschule. Завършва успешно и се завръща в родината си, за да помага на семейството си и събратята си. Дотук една типична история за амбициозен и умен млад мъж, с добри финансови възможности за времето си.

Различното при Васил Карагьозов е, че той още съвсем млад показва онази черта в характера си, с която си запазва място сред най-великите българи - хуманизма.

С други думи, младият Васил живее за хората. Става учител І степен в Априловската гимназия по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Толкова обича работата си, че сам изготвя методи за обучение, които се използват и след като приключва тази си кариера.

А съдбата си знае работата. На 21 септември 1881 година тя среща Васил с Иван Калпазанов, който също ще ви представим скоро. Но на кратко, за да разберете колко съдбоносна е тази среща наистина, Иван е основоположникът на българската индустрия, като основател на първата фабрика за текстил в България.

Васил Карагьозов е доста по-млад от Иван, но е безкрайно впечатлен от идеите на габровския предприемач. И решава да му помогне, а ползата е взаимна. Всъщност, ползата е толкова взаимна, че Васил се жени за най-голямата дъщеря на Калпазанов - Дешка.

Първата прелюбопитна задача, с която Васил трябва да се справи, е да снабди бъдещата фабрика с най-добрите текстилни машини. А как да стане това, която е нямало интернет, нямало е разпространени енциклопедии или фирмени каталози? Как намираш нещо, за което никъде около теб няма никаква информация. Просто, действаш с размах и нотка на гениалност!

Както споменахме, Васил е немски възпитаник. Той добре познава стройната организация на германците и тяхната стриктна култура. И именно в нея той намира отговора на загадката. Великотърновецът изготвя поръчка за машини, която адресира до Германия, а за получател не пише конкретна фабрика, а просто: "До най-реномираната фабрика за текстилни машини в Германия". Немските пощенски работници са толкова стриктни, че автоматично изпращат писмото му до за времето си най-качествената фабрика за подобни машини - тази в гр. Кемниц, Саксония.

Така на 13 и 14 ноември 1882 година, в Габрово е осветена първата фабрика за производство на текстил.

На снимката, макар и да не се разбира добре, е именно първата в Габрово фабрика за текстил.

До 1889 година Васил успява да съвместява учителството и помощта към Иван. Тогава обаче габровският предприемач почива, а жена му Велика Калпазанова решава да остави бизнеса на съпруга си в ръцете на Васил. Дотук с даскалъка, време е за сериозен бизнес.

През 1892 година в Пловдив предстои да се проведе първото в историята на страната Българско земеделско-промишлено изложение или казано на днешен език - Пловдивския международен панаир.

Някой път ще ви разкажем за това бляскаво събитие, което доближава България още повече до Западна Европа, но сега само ще вметнем, че едва осем частни предприемача успяват да се окичат с павилиони на панаира и един от тях е Карагьозов. Павилионите са били много повече, но повечето са били или държавни, или на общини, или на чуждестранни градове и бизнеси.

А като казваме "павилиони", не си представяйте сергия или щанд, става дума за сгради, истински произведения на изкуството. И от всичките сгради, най-красивата се оказва именно на Васил Карагьозов. Затова и така завихме в историята към Пловдив.

Васил е решил да представи индустрията си във възможно най-добрата ѝ светлина и за изграждането на своя павилион наема австрийски архитект. Сградата е толкова красива, а продукцията му толкова качествена, че категорично е оценена като "най-изящна" на панаира, а Княз Фердинанд I поисква павилиона и го монтира на остров Мечкюр, за да може княгиня Мария-Луиза да му се наслаждава, когато поиска. Карагьозов пък е награден със златен медал за продукцията си и почетна диплома.

Но стига за индустрията. Какъв човек е Васил? Защо е толкова впечатляващ? Да, той е умен, находчив, работил. Но какво го отличава от другите добри предприемачи?

Отличава го силата на духа му и вярата му в Бога и човека. В личен план той далеч не се радва на толкова голямо щастие, колкото в професионален. Съпругата му Дешка умира едва на 35 години и го оставя вдовец. А преди това е загубил и две от дъщерите си. Вместо да се затвори в мъката си обаче и да озлобее за света, обратно, Васил отваря сърцето си за хората още повече.

Много рано започва да се занимава с благотворителност. Първото му забележително дело е фонд "Бедни ученици", на който е редовен дарител. При всяка една лична трагедия той дава големи суми за различни каузи. През 1892 година дава пари за построяване на забавачница в Габрово. През 1907 и 1910 година дава средства за Народната библиотека "Априлов-Палаузов". Дава пари за построяване на безплатна трапезария към Дружество "Майчина грижа". Дарява още на Червения кръст, на спортния клуб "Чардафон", на читалището и на още куп институции и хора.

Нещо още по-емблематично. Може би не много от вас знаят, че пенсиите по това време изобщо не са били даденост, както днес. През 1922 година, по негова инициатива предприятията за пръв път започват да събират средства във фонд за отпускане на пенсии на добросъвестни работници. Неговата фабрика е първата в страната, която изобщо дава пенсии на своите служители. Всичките му работници са били служебно застраховани, което показва на какво ниво е била отговорността му. Във време, когато тези неща изобщо не са били уредени.

А това е храм "Св. Иван Рилски" в габровския квартал Бичкиня (преди село до Габрово). Местните започват да строят храма точно срещу фабриката на Карагьозов и един ден той отива и им обещава, че ще им помогне със средствата, ако кръстят църквата на покровителя на фабриката Св. Иван Рилски. Васил също така моли строителите да следват архитектурата на най-голямата църква в Габрово - "Успение Пресвета Богородица" - затова и приликата между двата.

Житейският му път приключва на пръв поглед нелогично за предприемаческия му възход - в манастир. Ако се питате, как така той взима подобно решение и какво мислят близките му, има едно просто обяснение. След като жена му почива, той така и не се оженва повторно и остава сам с децата си.

Така през 1933 година се установява в Зографския манастир в Атон. Разбира се, славата му не го подминава и там той е назначен за... секретар на манастира. Една година по-късно се замонашва под името Вениамин Схимонах. На практика, манастирът минава почти на негова издръжка, като синът му Кольо снабдява светата обител с боб, леща, ориз и други храни.

Краят на тази великолепна история свършва на 31 март 1938 година, в манастира. И Слава Богу, защото ако беше продължила още 7 години, Васил щеше да види как всичко, което е изградил и което неговият единствен син Кольо е развил успешно, бива отнето от семейството му в "полза на народната власт". А синът му е заточен в лагер в с. Ножарево за две години. Но за мъчениците на режима - друг път.

Надяваме се да ви е било интересно. Тази статия поазва много, много мънички откъси от живота на Васил Карагьозов. Нямаме претенцията, че сме обхванали всички качества на характера му, а и това надали е възможно.

Искаме обаче да усетите силния дух на този силен българин, роден и живял в нашия регион. За да повярвате, че всичко е възможно и че съдбата е във ваши ръце.

А в следващата ни история ще ви разкажем за възхода от мизерията до богатството, за силното желание да учиш и да се развиваш, дори когато това изглежда невъзможно. Очаквайте скоро статията ни за приятеля на Васил Карагьозов и негов работник - Иван Недков.