Дилма Русеф е родена на 14 декември 1947 година в имението на родителите си в Белу Оризонте, столицата на бразилския щат Минас Жераис. Баща й Петър Русев е български емигрант, роден и израсъл в Габрово. През 20-те години на ХХ век е активен член на Българската комунистическа партия, заради което е принуден да напусне страната и да замине за Франция (1929-а). По това време той започва да изписва фамилията си Rousseff, а няколко години по-късно отново мигрира, като преминава Атлантическия океан и се заселва в Бразилия. Неспокойният му дух го кара да се пресели за известно време в аржентинската столица Буенос Айрес, но скоро се завръща в Бразилия и остава там до края на живота си.

Отвъд океана Петър Русев се жени повторно (първата му съпруга умира) за учителката Дилма Жане Силва, от която има три деца: Дилма, Игор и Жана. Той загърбва неспокойната си младост и работи като юрист и строителен предприемач, като жъне успехи и в двете поприща. В България Дилма има брат от първия брак на баща си, с когото никога не се среща (той умира през 2007 година).

Още като много млада Дилма Русеф много млада под влиянието на левите социални идеологии, които са особено популярни в Бразилия около средата на ХХ век. През 1967 година тя се присъединява към младежката структура на Социалистическата партия и взема дейно участие в нелегалната съпротива срещу военната диктатура, която управлява страната. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо Дилма основава опозиционната група за въоръжен отпор на властите и се научава да борави с експлозиви и оръжия. Макар че не взема участие в реалната съпротива, през 1969 година тя ръководи обир в дома на бивш губернатор, при който са откраднати бижута за 2,5 милиона долара. Във връзка с тази акция е арестувана през 1970 година, измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора през 1972 година.

След като излиза на свобода Дилма Русеф се отказва от радикалните методи за водене на политическа борба. През 1973 година тя се записва да следва икономика във Федералния университет на щата Рио Гранде до Сул и се дипломира през 1977-а. Русеф става член на Демократическата работническа партия и постепенно се развива в йерархията, занимавайки се с легална политическа дейност. В края на 90-те години преминава в Работническата партия, където става доверен съветник на лидера й Луиш Инасиу Лула да Силва, а след като той е избран за президент на Бразилия първо е назначена за министър на мините и енергетиката (2003 година), а след това и за началник на канцеларията му (2005-а).

Дилма Русеф се кандидатира за президент на Бразилия на изборите през 2010 година и получава безрезервната и енергична подкрепа на Луиш да Силва и работническата партия. Основните доктрини, които застъпва в предизборната си кампания, са аграрна и политическа реформа, расови квоти, които да разбият монопола на белите, свобода на вероизповеданията, узаконяване на хомосексуалните бракове и отмяната на смъртното наказание.

На първия етап на изборите, които се провеждат на 3 октомври 2010 година, Дилма Русеф събира почти 47% от гласовете на сънародниците си, а на втория тур (31 октомври) си осигурява победата, акумулирайки 56% от вота.

В началото на октомври 2011 година Русеф пристигна на визита в България и посети Велико Търново и родния град на баща си Габрово.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg