За да говорим за Деня на народните будители може би на първо място трябва да обясним какво всъщност включва това понятие. Оригиналната идея на инициаторите за създаването на подобен празник е насочена към изразяване на почит спрямо хилядите знайни и незнайни родолюбиви българи от Средновековието, "тъмните векове" на османската власт и Възраждането, които с делата си са допринесли за създаването, укрепването, запазването и процъфтяването на българските дух, култура и самосъзнание през вековете.

В това число се включват преди всичко книжовници и духовни водачи, работили съзнателно и целенасочено за ограмотяването и себеосъзнаването на българите като народ, но като будители се възприемат и борците за църковна и политическа свобода, посветили живота си на създаването на стабилни основи за развитието ни като равни на независимите и силни нации. В един по-широк смисъл будители са и съвременните учители, членове на патриотични организации, читалищни работници, меценати, писатели...

Голяма част от родолюбивите българи осъзнават необходимостта да се създаде формален повод за почитането на делото на многобройните светли и себеотрицателни будители още веднага след Освобождението от османска власт. Повечето от хората от онова време са били преки свидетели на бурните събития от последните няколко десетилетия преди 3 март 1878 година и са убедени, че дължат подобен акт на хилядите родолюбци, които изгарят в бурните пламъци на културната, политическа и религиозна борба. Някак не им се струвало достатъчно да кръщават улици и площади на светлите имена от миналото...

По този начин народната воля някак спонтанно "ражда" един празник, който за пръв път е отбелязан неофициално през 1909 година в Пловдив. Датата също е избрана съвсем естествено. 1 ноември е денят, на който се пада да бъде отбелязвана паметта на Свети Иван Рилски според Григорианския календар, приет в България малко по-късно (1916 година). Тъй като обаче българската православна църква не се съобразява с решението на светската власт и продължава да използва Юлианския календар, денят на най-българския светец се отбелязва на 19 октомври и до днес. По този начин се получава една свободна дата, при това на името на основателя на Рилската обител и скъп на всички българи отшелник, която народното движение решава да използва.

И така, отчитайки нагласите както на интелигенцията, така и на обикновените хора, през 1922 година министърът на народното просвещение на България Стоян Омарчевски внася официално предложение в Министерски съвет 1 ноември да бъде обявен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България".

Правителството излиза с постановление на 31 октомври същата година, с което обявява празника за официален. Денят на народните будители веднага се превръща в един от най-тачените дати от българите от най-големия град до най-забутаното селце. Хората организират различни тържества, с които целят да съживят спомените за драматичните времена, в които културата, самосъзнанието, а и самото съществуване на българите са били поставени под въпрос.

Това продължава до идването на власт на БКП, когато, по незнайни (вероятно и за тях) причини функционерите отнемат статута на официален празник на Деня на народните будители. Българите на много места обаче продължават да го приемат като важна дата и го отбелязват по един или друг начин.

Денят на народните будители е "реабилитиран" на 28 октомври 1992 година, когато XXXVI Народно събрание го обявява за официален празник и неприсъствен ден във всички учебни заведения с страната.

Независимо от политическите и идеологически различния, несъмнено е едно. Ако изобщо имаме претенцията да се наричаме българи и да говорим с гордост за достиженията на предците си, 1 ноември трябва да е изключително важна дата за нас. Вярно, че е условен, до голяма степен произволно избран ден. Вярно, че и без да го отбелязваме, все ще оцелеем някак си. Поне физически... Вярно, че в днешния забързан живот си имаме достатъчно грижи... Дали обаче хората, които са изброени малко по-долу (а и още хиляди други) не са имали злободневни проблеми? Не вярвам... Въпреки това са успели да положат огромни усилия, за да говорим и пишем на собствен език и да живеем в наша държава.

Какъвто и жест да направим към паметта им, той едва ли ще достигне до тях. Уважението към будителите на българския народ се отразява само на нас, защото ни припомня, че сме продължители на една традиция, която е жива и днес, че сме част от общност и че тази общност ще пренесе спецификите и културата си в бъдещето. Благодарение не само на будителите, а и на нас самите...

Макар и всяко изброяване да означава, че неминуемо пропускаме мнозина велики българи, все пак бихме искали да споменем Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Свети Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други будители на българския народ и носители на уникалния му дух и култура.