Доц. Ефросима Занева-Добранова: Шистовият газ крие рискове, но те са управляеми

Шистов газ. Две думи, които разделят обществото ни на две. Едните категорично подкрепят планираните проучвания в Северна България, а други категорично се противопоставят. Едните са водени от икономически съображения, а другите от екологични.

Американската компания "Шеврон" се договори с правителството да направи четири сондажа край Нови Пазар, но според някои от тиражираните в масмедиите очаквания, шистов газ може да има и на територията на Великотърновска област.

В екипът на Север.бг няма геолози, затова решихме да потърсим максимално компетентна страна в лицето на доц. Ефросима Занева-Добранова, която да обясни на читателите ни как точно се добива шистовия газ, какви са рисковете и още редица ключови въпроси, чиито отговори формират общественото мнение. А то, общественото мнение, ще има ключова роля при евентуално решение за бъдещи добиви.

Първо, разкажете ни като експерт, как се провеждат проучванията за находищата на шистов газ и съответно как се извършва добивът на шистов газ? Защо шистовият газ е толкова икономически изгоден и по-изгоден ли е от атомната енергия и известните ни възобновяеми източници на енергия?

Преди всичко бих искала да обясня, че употребата на понятието „шистов газ” не е коректно. Аз се придържам към понятието „природен газ получен от битуминозни нефто-газогенериращи формации”. За хората, специалисти в бранша, става ясна единната генетична природа на конвенционалния и неконвенционалния (шистов газ). Но тъй като в общественото пространство е популярно наименованието „шистов газ” по-надолу ще го наричам по този начин.

Търсенето и проучването на шистов газ по същество не се различава от това на конвенционалния природен газ (газови находища). Процесът на търсене и проучване на шистов газ датира от няколко десетки години, но в последните няколко интересът към него нараства най-вече в резултат на бързите темпове на изчерпване на известните до този момент находища от газ в определени региони, намаляване темповете на откриване и усвояване на нови, засилващата се необходимост от употреба на този относително „чист” в екологично отношение енергиен носител и др. По отношение добива на шистов газ прилаганите технологии също са познати и се прилагат при различни дейности, свързани с повишаване извлекаемостта на въглеводороди от традиционните находища. По отношение техническите средства, естествено е тяхното развитие в посока към усъвършенстване. При добива на това полезно изкопаемо основно се прилагат технологиите на хоризонталното и насоченото сондиране. Въздействието върху формациите, съдържащи шистов газ е с цел осигуряване на извлекаемостта чрез повишаване на филтрационните възможности на пластовете (филтрационно и физико-химично). Основната технология е хидравлично въздействие – чрез внедряване на воден разтвор с пясък за осигуряване на физично разпукване на пласта и ПАВ (повърхностно активни вещества) – за осъществяване на процеса на десорбция на адсорбираните молекули на природния газ от твърдата повърхност на пластовете.

Дали добивът на шистов газ е изгодна дейност, зависи от много фактори. По данни на добиващите фирми себестойността на 1000 m3 газ, добит от битуминозни нефто-газогенериращи формации, е около 150 долара. За сравнение природния газ добит от газови находища има себестойност, няколко пъти по-ниска. Но не бива да забравяме условността на тези цифри.

Себестойността на енергията, получена от възобновяемите източници на този етап, също е доста висока и променлива за различните видове източници. Ефектът е преди всичко от екологичния характер на процеса, но дали това наистина е така и какво е влиянието върху животинския свят, почвите, земеделските култури, използвани в хранително-вкусовата промишленост, биологичното разнообразие, е трудно да се прогнозира.
Атомната енергия за сега е най-евтиния продукт. Стойността на електроенергията, получена в атомна електроцентрала, е доста по-ниска от тази, произведена в ТЕЦ. Например от 1 kg необогатен уран се получава енергия колкото от 14 000 kg въглища, а 1 kg обогатен уран - енергия колкото от 46 600 kg въглища.

Не е редно да бъдат сравнявани тези източници, тъй като производството на енергия от тях и предпочитанията на един или друг от тях е многостранен въпрос. 

Какъв е световният опит с добива на шистов газ. Ако има такава, каква е цялостната оценка на този вид енергия? Има ли инциденти и доказани негативни последици?

Водеща страна в проучването, технологиите и добива на шистов газ са САЩ. Началото на добива датира от 1821 г. До 2010 г. са добити 51 млрд m3  газ от над 4100 сондажа. През 2009 г. добитият шистовия газ е съставлявал около 14% от общото количество добит природен газ. Битуминозните формации са разположени в различни части на страната - в басейна на Апалачите (продуктивната формация Марсилъз шейл), на територията на щатите Луизиана и Тексас (Хейнесвил шейл ) и др.

Проучвания за шистов газ се правят в Австралия, Индия, Китай, Канада, САЩ, Европа (Австрия, Англия, Унгария, Германия, Полша, Швеция, Украйна и др.). Прогнозните световни ресурси се оценяват на над 200 трил. m 3.

По отношение инцидентите при добива на шистов газ, несъмнено такива има. Съобщават се подобни случаи на територията на САЩ. Те могат да бъдат свързани със замърсяване на подпочвените води при добив. Възможно е замърсяване на води с разтвори, използвани при аварии на резервоари и хвостохранилища разположени на повърхността, при попадане на разтвори в зоната на сондажа, преминаващ през водоносни хоризонти (възможно е да се случи при неподходящо изпълнение на хидроизолацията в сондажа), при хидравлично напукване на пласта, разположен над шистовата зона и достигане на пукнатините до водоносни хоризонти. Първите два случая са възможни и при конвенционален добив на природен газ, докато третият може да се приеме като екологичен риск, възникващ при прилагането на посочената технология.

Съобщават се също така случаи на повишаване на сеизмичната активност в зоната на добива (при добива на шистов газ в британската провинция Ланкашир са регистрирани два земни труса – първия с магнитуд 2.3 бала по скалата на Рихтер, а втория - 1.5 бала).

Тези факти обаче все още нямат научно доказателство.

По-важно е да се намери разумен баланс между необходимостта от природен газ, екологическата и икономическата ефективност. 

Конкретно за България, има ли и какви са рисковете и опасностите от провеждането на проучвания за наличието на шистов газ?

В района на България се провеждат проучвания за шистов газ. Неотдавна при търсещо-проучвателни дейности за конвенционални находища са установени промишлени притоци от газ в битумолитна нефто-газогенерираща формация, разположена в Северна България. Интерес е проявен и към подобна формация, разположена в СИ България от американската фирма "Шеврон". Установени са и други перспективни формации, разположени в различни части на страната. По тези въпроси, учени и специалисти от Минно-геоложкия университет „Св. Ив. Рилски” активно работят.

Като се има предвид, че на територията на Северна България са просондирани стотици сондажи на различна дълбочина и с различно предназначение, следва да се очакват опасности при търсенето и проучването на шистов газ, съпоставими с опасностите при търсенето и проучването на конвенционалните находища. Що се отнася до добива на шистов газ – всяко едно разрешение за добив е придружено от обстойно изследване за въздействието върху околната среда и опазване на природата. Това са регламентирани дейности, които Министерството на екологията стриктно спазва.

Ако се окаже, че страната ни има залежи от около 1 трилион кубически метра шистов газ, има ли и какви са екологичните и здравните рискове от добива на шистов газ? Както от гледна точка на природата, така и от гледна точка на хората, които обитават регионите с находищата и тези, които пряко се занимават с добива.

До този момент няма достоверни данни по отношение количествата на шистов газ в България. Цифрите, които се споменават в медиите и популярните печатни издания, са силно преувеличени. Следва да се прави разлика между прогнозни ресурси, доказани и извлекаеми запаси.

По отношение втората част на въпроса, още веднъж искам да повторя, че е необходимо да се намери разумен баланс между потребността на страната от собствен природен газ, екологическия риск и икономическата целесъобразност. Това може да стане чрез ясна политика на държавата по проблема.

Но важно е да се подчертае, че обществото трябва да знае своя потенциал от подземни ресурси, независимо от тяхното фазово състояние и минерален състав.

 

Еколозите твърдят, че земите в близост до сондите стават безвъзвратно необработваеми (цитат на Петко Ковачев: „Сондите са толкова нагъсто, че теренът става като лунен пейзаж”), замърсяват се водоносните пластове, както и водните кладенци, изчерпват се наличните водни запаси, заради използването на огромни количества вода при добива и се замърсяват с химикали подпочвените пластове. Верни ли са тези опасения?

Това са твърдения, които не се основават на научни доказателства. Отговор на опасенията дават съвременните технологии за търсене, проучване и добив на шистов газ. Рискове безусловно са възможни, но съвременната наука говори за управляеми рискове.

Северна Централна България и Североизточна България се препитава основно от земеделие и туризъм. С оглед на всичко казано до сега, има ли дилема - земеделие и туризъм или шистов газ?

Дилема няма. Земеделие и туризъм (с елементи на екотуризъм).

Франция забрани проучванията и добива на шистов газ. Според еколозите, това е заради рисковете за природата, а според политиците и икономистите, заради енергийната обезпеченост на страната от наличието на 59 АЕЦ. Къде е истината?

Германия призовава за намаляване дела на атомната енергия и закриване на атомните електроцентрали.