Дядо Пенчо лeгнa в леглото си, зави се с грубите родопски одеала и се унесе в сладката дрямка на съня. Заспивайки, в съзнанието му се мерна фактът, че и месец март отмина, от утрешния ден започва месец април и пролетта наистина разпукна - отваряща, цъфтяща и готова за новия стар живот на селските "бизнесмени" - мотиките, нивите и повече молитви за дъжд. В съня си дядо Пенчо видя как трите му кокошчици и кравичката, в малката градинка, се радват на първоаприлското слънце и...потъна в дълбокия сън на нощта.

Рано сутринта старецът се събуди от врявата на съседите си - някой пуснал слуха, че днес било 14-и, а не първи април. Замисли се дядо Пенчо...поспал си е май малко повечко от обикновените 8-9 часа... Тази мисъл го стъписа.

Нямаше ги тия говорещи кутии, които ни информират днес за всичко...Как да разбере какво се е случило?! Две седмици в абсолютна амнезия - как по-дяволите минаха тези две седмици за една нощ? Паниката му нарастна.

В този момент се похлопа на едва стоящата на пантите си вратица. Беше Гецо от съседната махала, държейки вестник. Дошъл да му обясни причината за суматохата. Трябва да я знае - та нали той стигна до седмо отделение и може все пак да прочете някоя и друга дума от вестника.

"Тука пише, че вече сме по нов календар. Юлианският се заменял с Григорианския." Дядо Пенчо не разбра нищо, но ученият Гецо продължи да чете: "...Тази година 1916 г. е годината, в която България преминава от стар към нов стил при календарите. Понеже се сменя, се получават и размествания с 13 дни напред. Съюзниците ни в Световната война - Германия и Австро-Унгария държат времето ни да е в синхрон с тяхното. Също и да се уеднаквим с останалите европейски страни..." Дядо Пенчо единствено и само чу "уеднаквяване с Европа". Очите му блеснаха, замечта се, изчерви се и усмивка се показа на старото му лице - ето как за една нощ се става ЕВРОПЕЕЦ...

О, свещена простота!