През последните няколко дни всичко наоколо сякаш се промени. Весели птичи песни замениха монотонното скърцане на снега под обувките, слънцето трайно се настани на небето и разгони сивите облаци, които го бяха окупирали в продължение на няколко месеца, а парковете отново се напълниха с превъзбудени от щастие деца и наслаждаващи се на всяка молекула топлина възрастни хора.

Порадвах се и аз ден-два, но умерено, доколкото ми позволява ненавистта ми към температури, надвишаващи 10 градуса, и се замислих по-екзистенциално по въпроса. Как така до преди седмица валеше сняг, а сега термометърът показва повече от 20 деления над нулата? Да, знам, Баба Марта била капризна и своенравна, но чак пък толкова... Май съм все на обратно и вместо да повишава нивата на ендорфин в организма ми, слънцето ги понижава. Може и това да е била причината, но мрачно реших, че Баба Марта няма нищо общо, а за всичко е виновно глобалното затопляне. Такива температури трябва да има през май и юни,  а не в самото начало на астрономическата пролет!

Както често се случва, когато седнах пред компютъра и се зарових из новинарския поток, погледът ми се спря на доказателство за умозаключението ми. Мисля, че поговорката "Който търси - намира" може да се перефразира съвсем успешно по следния начин "Всеки вижда това, което му изнася". Ето, група учени твърдят, че ако човечеството не намали драстично количеството на изхвърляните в атмосферата парникови газове, през 2080 година зимата, такава, каквато я познаваме, няма да съществува в Европа. Поради тази причина редица страни вече разработвали стратегия за борба с климатичните промени и дори изчислявали колко ще им излезе да ограничат вредните последствия на затоплянето. България например планира да вложи 13 милиарда лева в няколко ключови сектора като икономика, енергетика, транспорт, промишленост, селско стопанство, образование, наука, бит и услуги и отпадъци.

Надали политиците, които са известни със склонността си да се отнасят пренебрежително с екологията, биха се наканили да вливат пари в такова начинание, ако не са убедени, че е напълно задължително, мислех си аз. За капак на всичко ми попаднаха резултатите и от друго изследване, на британски учени, което твърди, че северната полярна област се затопля с незапомнени досега темпове. Според тях обаче това щяло да доведе до разтапяне на огромни ледени маси около полюса, в резултат на което солеността в северната част на Атлантика ще намалее драстично, а това ще предизвика силно ограничаване на влиянието на Гълфстрийм. А без това топло океанско течение западната част на Северна Европа (Великобритания, Скандинавският полуостров, Исландия...) съвсем сигурно се запътва към нов ледников период.

Стиснах зъби и не позволих противоречивите сигнали да ме откажат да търся истината. Дали щеше да се върне времето на мамутите и облечените в кожи пещерни хора или само да се затопли ужасно и Мусала да стане най-високата дюна на Балканския полуостров едва ли имаше значение. Важното беше, че според изследванията на учените се случваше нещо и то не беше никак хубаво. Независимо дали щеше да е само зима или да няма никаква зима, не исках това да се става реалност. Правнуците ни трябваше да знаят какво е сняг, как се разлистват дърветата, колко е приятно да си наплискаш лицето с вода в горещ августовски следобед и защо есенният дъжд е най-качественото приспивателно.

Пред очите ми минаха още доста цифри, които ме убедиха, че е крайно време да се действа. За последния век средната температура на Земята се е повишила с 3/4 градус. Повечето от нас биха казали "Че какво толкова!?", но трябва да се има предвид, че в минали исторически периоди увеличаването или намаляването на средната годишна температура дори с половин градус е обричало на демографски бум или на обезлюдяване цели региони...

Прогнозите за повишението на нивото на световния океан като следствие от топенето на ледниците също не са особено стряскащи на пръв поглед (с около половин метър за XXI век), но в момента стотици милиони хора живеят на именно такава надморска височина по бреговете на континентите, а и на доста острови. Да, те едва ли ще се издавят, след като океанското ниво се повишава с толкова бавна скорост, но някак не ми се ще все повече хора да живеят на все по-малко площ. Дори и сега на доста психопати, по неведоми пътища избрани за лидери на могъщи държави, им е тесничко и само се чудят как да предизвикат нова (най-вероятно последна) световна война.

Убеден, че е време да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване на ужасните промени на климата, започнах да измислям всякакви грандиозни планове как точно да се случи това. Затваряне на заводи, забрана на автомобили, че дори и ограничения за поддържане на по-висока температура от 18 градуса в домовете през зимата. Такива неосъществими неща...

В този момент (случайно или не) попаднах на друга новина, която ми даде отговор какво трябва да се направи. Тук и сега, на светлинни години от въздушните кули. На 31 март за пореден път ще се проведе инициативата на WWF "Часът на Земята". Просто, конкретно и ефективно - за един час (между 20:30 и 21:30) да изключим всичко, що е на ток, в домовете ни. Някой ще си каже "Какво е един час!?", но няма да обяснявам - да се върне малко по-нагоре при трите четвърти градус и половин метъра океан...

Между нас казано обаче и на мен ми се струва недостатъчно просто да си изгася тока за 1 час на година. Затова ще си поставя за цел да го правя колкото се може по-често (без да се превръщам в отшелник, разбира се). Сигурен съм, че ще е полезно и за природата, и за скрепяването на връзките в семейството ми. Пък защо не и за сметката? Дистанционното, компютърът и телефонът все повече ми заприличват на някой роднина, който идва да ти помогне да си преместиш хладилника, а след това се нанася у вас, лишавайки те от десетки прости и истински удоволствия, но карайки те да се чувстваш зависим от него по някакъв извратен начин.

Освен това ще продължавам да изхвърлям боклуците си разделно, та ако ще сам Росен Плевнелиев да ми потвърди, че е абсолютно безсмислено, защото камионите за смет нямат отделения за различните видове отпадъци и ги смесват най-безскрупулно. Ще се включа и в някоя от акциите за пролетно почистване на околната среда, пък ако няма такава, ще си организирам сам. Сещам се поне десетина места, които бих могъл да направя по-хубави за не повече от час.

Ако всеки от нас постъпи по този начин, определено би се усетил някакъв ефект. А и когато знаем, че правим всичко, което зависи от нас, можем с чиста съвест да се изправим и да изкрещим колкото ни гърло държи: "Защо, по дяволите, трябва да ме интересува какви са цените на петрола и газа на международните борси!? Нима слънцето не свети за всички? Пренасочете съвсем мъничко от финансирането и научния капацитет, които хвърляте за изобретяване на нови оръжия, и измислете как да използвате огромната му, неизчерпаема енергия!". Тогава няма да има нито глобално затопляне, нито войни за петролни кладенци, нито сметки за парно или ток...

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg