Бъдни вечер традиционно се отбелязва на 24 декеври. Празникът води началото си от дълбока древност и е свързан със зимното слънцестоене, настъпването на новата година и увеличаването на деня спрямо нощта. В различните краища на България народът го нарича с различни имена - Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич.

Както става ясно от повечето от наименованията Бъдни вечер е неразривно свързана с Коледа. Според християнската традиция Дева Мария родила Младенеца на Бъдни вечер, но съобщила на близките си за знаменателното събитие едва на Коледа. Рождество Христово започва да се чества на 25 декември едва през VI век, като целта на църквата е празника да "погълне" здраво вкоренените езически традиции, според които на този ден се почита възраждащата се природа и новото начало.

Българският народ приемал Бъдни вечер като един от най-важните празници през годината. Вярвало се, че на този ден свръхестествените сили изпращат редица предзнаменования, по които може да се предугади бъдещето на домакинството и семейството през следващата година. За целта били изпълнявани строги ритуали, а всички се заемали с подготовката за празничната вечеря няколко дни по-рано.

Тъй като 24 декември е последният ден от Коледния пост, по традиция на бъднивечершната трапеза се поднасят само постни ястия, като стриктно се следи техният брой да е нечетен. Най-често гозбите са седем, девет или единайсет (в някои региони по изключение се слагат дванайсет блюда, заради броя на месеците в годината). Всъщност, липсата на месни храни и мазнина в празничното меню е наследство от древността, когато раждането на новото слънце било свързвано с пречистване и освобождаване на тялото и духа от старото, мръсното и злото.

На трапезата на Бъдни вечер домакинята внимавала да сложи ястия, в които присъствало всичко, приготвено от домакинството на полето. Особено внимание било обръщано на зърнените култури и храните, които при готвене набъбват, тъй като се вярвало, че чрез тях се отправя послание за уголемяване на реколтата, късмета и здравето през следващата година. Сред най-честите "гости" на бъднивечершната трапеза са вареният фасул, сармите, пълнените чушки, житото, тиквеникът... Задължително се слагат ошав, чесън, мед, варено жито и плодове.

Вярва се, че каквото присъства на масата на Бъдни вечер, това ще се ражда и по нивите. Затова домакинята внимавала да не пропусне нещо. Особена роля имал хлябът. Приготвяли се три пити. Първата от тях била посветена на Христос. В него се поставя сребърна монета. Питата била разчупвана от най-възрастния член на домакинството, като първото парче от нея било оставяно за Богородица и починалите. Всеки получава по един къс от питката, като се вярва, че при който остане монетата ще има много сполучлива година. Ако тя е в парчето на Богородица, здравето, щастието и късметът ще споходят цялата къща. Вторият хляб е посветен на къщата, земеделските култури и добитъка, а третият (на някои места той е заменен от т. нар. колачета) се оставя за коледарите, които започват да обикалят къщите след полунощ.

Под трапезата на Бъдни вечер се постила слама, което напомня за яслите в които е положен новородения Исус Христос. Вярва се, че никой не трябва да става от масата по време на вечерята. Ако все пак се наложело това да се случи, човекът ходел силно приведен, за да бъдат приведени от зърно житните класове през следващата година.

Важна роля на Бъдни вечер заема огънят, който символизира възраждащото се слънце. Преди да започне вечерята, трапезата се прекадява от най-възрастния мъж, а в огнището се слага голямо дъбово, буково или крушово дърво, наречено "бъдник". В него се пробива дупка, която се пълни с вино, масло и мед, за да се предизвика плодородие. Вярва се, че бъдникът трябва да продължи да тлее през цялата нощ и да изгори целия, а пепелта от него не се изхвърля.

След вечерята ястията не се вдигат от масата, като се смята, че през нощта ще дойдат да се нахранят мъртвите роднини или самият Бог. В полунощ коледарчетата излизат и започват да обикалят къщите. Те са момчета на възраст между 8 и 12 години, които чрез ритуала преминават в групата на по-големите. Техните обиколки са подготовка за идването на истинските коледари на следващия ден. Домакините им подаряват колачета, сушени плодове и лакомства, а малките коледарчета пожелават здраве, щастие и берекет.

Ето и някои от поличбите, които предците ни вярвали, че свръхестествените сили отправят на Бъдни вечер.

- Ако момиче или момче искало да узнае името на бъдещия си годеник или годеница трябвало да се измъкне тайно от трапезата и да отиде да подслуша разговора на съседите. Първото мъжко (съответно женско име), което чуе, щяло да бъде това на избраника.

- Ако човек сложел листа от бръшлян под възглавницата си и те останели свежи до сутринта, той щял да се радва на добро здраве през следващата година. Ако ли не, може само да се надява, че в поверията няма нищо вярно.

- Предците ни оставяли живи въглени зад ралника (металната част на ралото). Вярвало се, че ако до сутринта те изгорят напълно, реколтата щяла да бъде много добра.

- След като всички си легнели домакинята поставяла по малко сол в 12 люспи от лук и ги качвала на покрива на къщата, като всяка от тях "отговаряла" за един от месеците в годината. Ако на сутринта солта се била разтворила, значи съответният месец щял да бъде плодороден, а ако се втвърдила се смятало, че той ще е сушав.

- Вярвало се, че през следващия юни времето ще е такова, каквото е на Бъдни вечер.

- Ако на Бъдни вечер вали сняг, годината ще е много плодородна и пчелите ще роят изобилно.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg