На Андреевден започва зимата

Православната църква почита паметта на на свети апостол Андрей Първозвани - един от дванайсетте апостола и ученик на Христос. Наричат го Първозван, защото пръв сред апостолите бил повикан да тръгне след Христос.

Свети Андрей заедно с брат му свети Петър следвали Исус през целия му живот и видели всичките чудеса, които направил. До края на живота си светецът проповядвал христовата вяра из много страни и помагал на хиляди хора да се приобщят към християнството.

Апостол Андрей бива затворен в тъмница и разпнат на кръст в гръцкия град Патра. Този кръст, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като Андреев кръст.

При император Констанций (337–361 г.) мощите на светеца са пренесени в Цариград и са поставени в църквата "Св. Апостоли". Но когато кръстоносците завладяват Цариград, те ги пренасят в италианския град Амалта, където са и днес. А честната глава на св. Андрей Първозвани е в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.

Смесица от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформят традициите, свързани с Андреевден. Всички те се въртят около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година.

В народните обичаи Андреевден е свързан, като повечето църковни праници, с последователността на сезоните - в народните обичаи той символизира началото на зимата.

Според едно друго противоречиво вярване, от този момент нататък денят започва да расте - макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей.

Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, за да са здрави през годината и да им върви. На сутринта част от сварените зърна се хвърлят нагоре в комина, за да станат високи посевите.

Народът нарича Андреевден още и Мечкин ден. Старите българи вярвали, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите: "На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците”.

Поверие гласи, че мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Друго предание разказва, че светецът единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бог. Господ му казал: "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.”

В миналото битувало интересно вярване, че на този ден слънцето помръдва "както пиле в яйце”. Някога спазвали и забраната на този празник мъжете да не подхващат рало или мотика, а жените – стан или хурка. Вярвало се, че тези, които ги пристъпят, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка стръвница, или от нейния ездач – суровия праведник свети Андрей.

На този ден празнуват Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.

 _________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg