Българската православна църква почита на 26 октомври свети великомъченик Димитрий Солунски, един от най-почитаните светци в народната ни култура.

Светецът е роден в Солун през III. Наследява баща си като управител на града, но е хвърлен в тъмница заради вярата си в Христос. Убит е в тъмницата без да дочака съд и присъда.

Жителите на Солун вярвали, че Димитър ги закриля и отблъсква многобройните нападения на вражеските народи. По-късно през Средновековието българите предявили претенции да считат Димитрий Солунски за покровител на народа си, защото според преданието той бил от славянски произход. Владетелите на сърби и руси също предявяват претенции към покровителството на светеца, така той се превърнал в един от покровителите на целокупното славянство.

Името на светеца е свързано с българската история и по още един начин. В деня на неговото честване през 1187 година е осветена посветената на него църква в Търново, като по време на церемонията братята Петър и Асен обявяват началото на въстанието си, което довежда до освобождаването на българските земи от византийска власт. Днес във Велико Търново се честват и 829 години от обявяването на въстанието на Асен и Петър.

В народната митология съществува следната легенда:

Един човек отишъл за риба. Веднъж уловил една риба и тя му се примолила да я пусне. Той я пуснал, отишъл си у тях и си седял три дни. 

Втори път отишъл, пак същата риба хванал. Тя пак му се примолила да я пусне. Пак я пуснал. Трети път отишъл и пак нея хванал. Тя му рекла:

– Чичо, сега вече не ме пускай, ами ме занеси у вас и ме изяжте с бабата и каквито кости останат, закопайте ги под яслата, дето яде кобилата.

Човекът я занесъл у тях и с бабата я изяли. А костите закопали под яслата, дето ядяла кобилата. Тогава жената родила две деца, а кобилата ожребила две жребчета. Едното кръстили Митре, а другото – Георги. Като пораснали, децата взели кончетата и тръгнали на път.

Георги рекъл на Димитър:

– Брате близнако, аз ще тръгна на тая страна, а ти тръгни на другата. Когато видиш от някоя стреха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.

Разделили се двамата братя близнаци. Веднъж Митре видял, че от една стреха капе кръв, та отишъл към Георгиевата страна да види какво е станало. Георгевото конче, като видяло Митревото, почнало да цвили. Ламите били изяли Георги. Димитър притиснал ламите и те му дали душата на Георги. Тогава той му разказал какво се случило. После двамата си яхнали конете и литнали към небесата, станали светци.

На Димитровден завършва преходът от лято и есен към зима. Както братята близнаци си разделили света на две половини, така и св. Георги и св. Димитър си поделили годината – от Гергьовден до Димитровден да е лято, от Димитровден до Гергьовден да е зима. 

Димитровден е и ден за селски сборове, за курбани, за всеобщо веселие. Нареждат се семейни трапези, чакат се гости, за да се посрещнат в празнично веселие смяната на времето, студът и мракът, краткият отдих през зимата.

Наричат го още Разпуст, защото на него работниците се освобождавали от стопаните, на които работели, и се цанявали на ново място. Оттам и приказката, че "на св. Димитър едни се заробват, а други се отробват".

Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.

В съботата преди празника е Димитровската задушница.

Според народните обичаи на този ден се гадае и предсказва за плодородието на годината, за времето през зимата, за здраве, щастие и любов в дома, брак или надежди за него. Също както на Игнажден се следи за госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен, ако е късметлия и идва с добри намерения, добро ще и това, което ще се случи. 

За празничната трапеза се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле, с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се зеленчуци.

На днешния ден празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел...

<<Sever.bg във Facebook>>