Отбелязваме 135 години от гибелта на Ботев

Днес отбелязваме 135 години от смъртта на Христо Ботев и разбиването на четата му. В 12:00 часа в цялата страна ще бъдат пуснати сирените за отдаване на почит към паметта на революционера и загиналите за свободата и независимостта на България.

От МВР призовават  всички пешеходци, както и водачите на автомобили, да останат на място в продължение на трите минути, в които ще звучат сирените.

За първи път Денят на Ботев е отбелязан през 1884 година във Враца и Пловдив. Официално се чества от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола във Врачанския Балкан /където националният герой намира гибелта си, поразен привечер от куршум/ присъстват живи ботеви четници.

В Дряново, Трявна и Севлиево пък ще бъдат поднесени венци пред паметниците на загиналите за свободата.

Христо Ботев е роден през 1848 година в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска града.

От октомври 1867 г. се установява в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел той е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери, докато е окончателно разбита във Врачанския балкан на 2 юни 1876 година. В битката загова и воеводата Христо Ботев.