Писмото не е демоде

На 9 октомври 1874 г. в Берн, Швейцария, се учредява Всемирния пощенски съюз /ВПС/. През 1947 г. ВПС получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. През 1969 г. на проведения в в Токио конгрес на ВПС датата 9 октомври е определена за Световен ден на пощата.

На 1 юли 1879 г. България става пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на Българските пощи.

Първият известен пощенски документ, намерен в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Но дори и преди това време пощенските услуги съществували в почти всички континенти, поети от куриери, обслужващи крале и императори..

През 17 и 18 век, размяната на поща между държавите е уреждана до голяма степен от двустранни пощенски споразумения. Но от 19 век мрежата от споразумения става толкова сложна, че започва да пречи на бързоразвиващата се търговия и търговски сектори.В международните пощенски услуги били необходими опростяване и ред.

Процесът започва от националните пощенски реформи. Най- забележителната от тях възниква в Англия през 1840 г., когато сър Роуланд Хил установява система, при която пощенските разходи за писма трябва да се предплащат. Освен това, уеднаквяване на цените се прилага за всички писма с определено тегло, независимо от изминатото разстояние. Сър Роуланд Хил става известен и с въвеждането на първата в света пощенска марка.

През 1863 г. директорът на пощата на САЩ Монтгомъри Блеър свиква конференция в Париж. Делегати от 15 европейски и американски държави се срещат и успяват да определят редица общи принципи за взаимни споразумения. Но кръгозорът на техните решения е ограничен и те не са могли да уредят международно пощенско споразумение.

Тази задача е поставена на Хайнрих фон Щефан, старши пощенски служител на Северната Германска Конфедерация. Той изготвя план за международен пощенски съюз, и по негово предложение швейцарското правителство свиква Международна конференция в Берн на 15 септември 1874 г. В нея вземат участие представители от 22 държави.

В 1874 г. Договорът от Берн успява да обедини объркания международен лабиринт на пощенските услуги и правила в единна "пощенска територия " за взаимна размяна на писма. Бариерите и границите, които са възпрепятствали свободното движение и израстване на международната поща, най-сетне са преодолени.

Днес страните-членки на Съюза са 192, с над 700 хил. пощенски служби и над 130 милиона пощенски служители. Целта на Съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област.

В наши дни пощата е леко неглижирана и изместена от по-модерни, усъвършенствани и бързоразвиващи се технологии за комуникация. Но дългоочакваното писмо или поздравителна картичка за Коледа или за Великден все още носят незабравими емоции и преживявания.