Поетът Христо Фотев вдъхновява млади творци

Днес, на 25 март големият български поет Христо Фотев щеше да навърши 80 години.

Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за "Баладично пътуване", "Лирика", "Сантиментални посвещения" и "Пристанище". Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение "Колко си хубава!...". Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.

По повод годишнината Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев” в Ловеч организира литературна вечер "Колко си хубава, Господи": 80 години от рождението на Христо Фотев". Днес, 25 март, в отдел Читалня от 17.00 ч. почитателите на един от най-нежните български поети ще имат възможност да си припомнят "Колко си хубава!”, "Позволи ми да мисля за тебе”, "Наистина ли си отива лятото?” и други стихове станали любими на много поколения.

Регионална библиотека "Априлов-Палаузов” в Габрово пък обяви резултатите от литературния конкурс за стихотворение под надслов "Любовта, без която не можем”, посветен на 80-годишнината от рождението на поета Христо Фотев (1934 - 2014).

В конкурса взеха участие ученици и младежи от цялата страна във възрастовия диапазон 13 – 19 години.

Изпратените творби красноречиво показват, че българският поетичен гений има своите млади представители.

Компетентно жури присъди четири награди – първа, втора и трета, както и една поощрителна:

I място – Християн Николаев, 13 години, с. Николаевка, обл. Варненска:

Импресия

Ръцете й изцапани с мастило са,

а устните със сладко от малини.

Очите са океани тъмни,

в които китовете даже се загубват.

Такава я видях в рисунката,

която нарисувах във следобеда

на мислите ми, плувнали в бездействие,

на плажа край слънчасалия разум.

***

Морски флирт

Морето флиртува с пясъка топъл

Закачливо пощипва го то.

Подарява от себе си сто раковинки

И още рачета сто.

А хората, романтици големи в кавички,

Се чудят защо ли, защо

Изхвърля морето сто раковинки

И още рачета сто.

И само аз таз тайна разбирам,

И още - русалка една,

Която до мене е в чудната вечер

Под пълната нежна луна.

Водорасли преплетени, свързани чувства,

Полъх на бриз в нощта -

Аз подарявам й сто целувки,

А тя ми дарява света…

И две длани на пясъка все още топъл

От забравени топли лъчи -

Едно сърчице изрисуват красиво

От сбъднати морски мечти.

***

Вечерно

Облягам се на уличната лампа.

И гледам, че е хлътнала под мен.

Поглеждам под краката си асфалта -

Напукан като утрешния ден.

Прозорецът на сградата отсреща

Се взира в две очи, като в мъгла.

Аз две сълзи рисувам на платното

Окъпани във синя мекота.

II място – Гергана Раденкова, 17 години, гр. Шумен:

Любовта, без която не можем

Обичам те, любов,

топла в нощите хладни,

отвръщаща на нечий зов,

отваряща свитите длани.

Обичам те, любов неугасима,

в ден дъждовен – слънце ясно,

пролетта във мойта зима,

в есента унила – лято страстно.

Обичам те, любов безкрайна,

на хоризонта точка неоткрита,

гребен на вълна омайна,

перла в дълбините скрита.

Обичам те, любов неповторима,

невиждана синя луна,

първа целувка незабравима,

първа сбъдната мечта.

Обичам те, любов далечна,

трепетът във мен несподелен,

от обич – криза сърдечна,

пеперудите в стомаха всеки ден.

Обичам те, любов пламтяща,

в тунела – пламъче надежда,

сред лъжи – истина искряща,

моята любов безбрежна.

III място – Радостина Дончева, 17 години, гр. Етрополе:

Случайна среща

Случайна среща със очи красиви,

излъчващи живот и топлина.

Те лекуват раните ми живи

и внасят във сърцето топлина.

Случайна среща със очи потайни,

със син нюанс на Тихи океан.

Но мойте чувства, те не са случайни,

допреш ли в мен очакваната длан.

Случайна среща със очи могъщи,

със тайна сила мойте покори.

След дълъг път при мене се завръщай,

че тебе чакат моите сълзи.

Поощрителна награда – Християн Христов, 16 години, гр. Габрово:

Има я

Има я когато растеш неусетно

И ти пука за много неща.

Когато обувките стават ти тесни

И на едно място не ти се стои,

Когато вечер не ти се спи,

Заради онези кафяви очи,

Усещаш, че е тя – любовта.

Очакваш, радваш се и крещиш:

Има я, има я, има я

Любовта в нас!

Чорлава, палава и нахална,

Тя прелива и ни залива…

Някога е усмихната и закачлива,

Друг път - сърдита и срамежлива,

Може би горделива и арогантна,

Но важното е, че я има…

Тя, любовта, покорява света

И казват, когато я губим,

Че много боли /Не искам да знам/

Казват, че всеки я иска: малък, голям,

Без значение на пол или сан.

И на всеки сърцето тупти -

Има я , има я, има я!

Нищо , че е нахакана, готина, фешън,

Тя идва и не пита за име или за години

/Това от опит го знам/

Смутено нахлува в сърцето

И те прави голям.

И мислиш си

Има я, има я, има я!

Малка, голяма, различна,

Тя ни пленява сърцето

И ни прави обичани.

<< Sever.bg във Facebook >>