Сирни заговезни - ден на прошка

Тази година православните християни отбелязват Сирни заговезни, или както е отбелязан в християнския календар Неделя Сиропустна, на 26 февруари. Празникът е подвижен, седем седмици преди Възкресение и винаги в неделя. С него тържествено завършва Седмицата на опрощението и от следващия ден започват Велики пости. Според християнската традиция на Сирни заговезни, както и през седмицата преди него, е прието хората да пристъпят към взаимно опрощение. Пожеланието, което си отправят, е "Сладки заговезни и леки пости".

На обредната трапеза тази вечер задължително трябва да има баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи или ядки, риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семейства.

Особено оживление създава обичаят хамкане - на края на конец, окачен за гредата на тавана или на полилея, се върти парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата, най-ентусиазирани са децата, се мъчат да уловят окаченото с уста. Конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг живот. По същия начин се гадае за бъдещата реколта, приплода на добитъка и за женитба.

Прошка вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. По-младите целуват ръка на възрастните по три пъти, като им се отговаря "Просто да ти е". Те носят и подаръци – най-често баница и вино.

Характерен обичай за празника е преди вечеря  да се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни, защото както и сватбите, те са забранени по време на строгите Великденски пости. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже (главно ергени) през Сирната неделя и някъде в понеделника след Сирни заговезни, наричан Кукеровден. Всяка кукерска дружина си има водач – кукер, баба или кукерица, кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. Всички кукери са с окачени на кръста звънци с различна големина и носят дървени саби.

Кукерите обхождат всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Обикновено най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, бива избиран за цар. На царя може да се сложи трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и засява. Кукерите символически "убиват царя" с носеното от тях оръжие - кросно, след което това обредно лице възкръсва.

_______________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg