Внушителната сграда на Старата поща се извисява в началото на Самоводската чаршия в старопрестолно Търново. Построена е преди около 70 години по проект за телеграфо-пощенска палата на софийския архитект Станчо Белковски от 1930 г. Строежът започва през 1932 г. и завършва две години по-късно, когато през 1934 г. е официално открита.

Арх. Белковски е немски възпитаник, учил е в Берлин и това неминуемо оказало влияние и върху проекта за пощата, която за времето си била твърде модернистично архитектурно решение и тежка като стил и конструкция.

Това много повлияло на гражданите на Търново, които никак не са я харесвали, защото им скривала панорамата към хана "Хаджи Николи". Дълго време сградата е била конфликтна точка и тема на много дебати в местното общество.

Арх. Белковски е работил с друг известен архитект - Иван Данчев. Двамата са автори на доста емблематични сгради за периода между двете войни - х. "Алеко" на Витоша, Еврейският дом в София, къщата на Мушанови, Алианс Франсес на пл. "Славейков" в столицата и др.

Старата поща е функционирала по предназначение до 1954 г., когато в центъра на Велико Търново е построена новата сграда, в която е преместена основната част от пощенските салони. 

Подразделения на различни пощенски служби са работели в Старата поща до последно. През 2005 г. водата е спряна, токът - изключен, а на вратата й щраква катинар. Оставена на милостта на времето, със счупени прозорци, продънен паркет и лющеща се боя, сградата притихва в очакване своето бъдеще, докато игриви котараци, необезпокоявани от никого, са единствените ползватели на огромното пространство...

До днес, когато ентусиазираните творци от арт група "Дупини" в рамките на месец ще го оживят със своето съвременно изкуство. 

С богати идеи в главите си авторите са усетили може би духа на времето, напиращ да излезе от спрелите на различни часове стрелки на двата забравени часовника. Може би в скулптурния човек, останал забравен да виси от тавана, те са видели полета над суетата... И са решили да "събудят" пространството, изоставено и некомуникативно днес , но запечатано в историята на града като център за комуникация.

Каквото и да ги е провокирало, факт е, че макар и за кратко, нетрадиционното овладяване на едно градско пространство ще придаде нов смисъл на първоначално другата функция на сградата - превръщането на Старата поща като център за комуникация в арт център за комуникация, което носи послание за достъпност на изкуството и открит диалог между поколения, институции, общности.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg