Там, където паркът свършва...
Паркът "Габровски" е едно от любимите места на великотърновци. И с право. Макар и да се намира в близост до едни от най-натоварените булеварди в старата столица, той предлага прекрасна възможност на посетителите си да "изпуснат парата", да се насладят на красотата на всички сезони, да чуят птички и да напълнят дробовете си с чист въздух. Не ви ли се чете сладникав, патетично - идиотизиран пътепис? Ако е така, спокойно. И на мен не ми се пише такъв.
На пръв поглед паркът е наистина едно прекрасно местенце. Всъщност, той си остава такова и след втори и трети поглед. Комунистическа класика, но не само в лошия, а и в добрия смисъл на това словосъчетание. Много от вас ще се усмихнат и ще си помислят, че комунизмът няма никакъв добър смисъл, но не е така. Личи си, че паркът, построен около наскоро изгорялата къща на видния социалист (позната в града като "Баварската" и съвсем неподхождаща на скромността на един редови другар) от края на XIX и началото на ХХ век, е пипнат яко. Има прекрасни алеи, достатъчно зеленина и, за разлика от повечето места за отдих в много български градове, като по чудо не се е превърнал в бунище през последните двадесетина години. Даже и ултрасоц паметникът на Никола Габровски и Димитър Благоев, пльоснат на видно място, не може да развали доброто впечатление. Това важи и за калния строеж, който се е промъкнал през някаква незнайна законодателна вратичка и е отхапал част от зелените площи.
Патетичното изречение, с което започнах коментара си, важи с особена сила за майките с деца от близките квартали. Макар и да не съм майка, съм с деца и онзи ден реших да заведа едно от тях във въпросния парк. Тази година Малък Сечко се оказа по-яростен от обикновено и макар че му беше време да си тръгва, температурите бяха минусови, а земята - дебело покрита със сняг. Нарамих шейната и тръгнахме.
Малкият се повози известно време, след което му омръзна и започна да тича насам натам. Всичко беше прекрасно, докато не се насочи към долната част на парка, който свършва сякаш в нищото. Все едно е прерязан като с нож. Никога преди това не бях ходил там, но отдалеч си личеше, че не е препоръчително никой да го прави. Първоначално (докато тичах след залитащия по леда и смеещ се на глас дребосък) си помислих, че надолу има стръмна урва. Когато го настигнах и внимателно го заведох на метър - два от ръба, за да му покажа, че е опасно и "не трябва да прави повече така", разбрах, че не съм бил прав. Нямаше стръмна урва. Имаше отсечена (вероятно с човешка и по-точно с намесата на горките подопечни на някогашните Строителни войски) скала, висока десетина метра, а отдолу минаваше улица. Като се замислих, това трябваше да е "Магистрална" - една от много натоварените артерии в града.
Най-интересното от всичко е, че този доста опасен участък от парка не е обезопасен по никакъв начин. Личеше си, че преди е имало някаква своеобразна ограда от храсти, но те отдавна бяха изпочупени и най-вероятно изгорени в нечия печка. Нищичко. Нито дори една табела, нито мрежа, нито дори предупредителна лента... В същото време въпросната опасна отсечка не е по-дълга от 20 метра и тук никой общинар не би могъл да се измъкне с обичайните оправдания - световната финансова криза, която още ни тресе здраво и липсата на средства. Ясно е, че това си е класически пример за чиновническа апатия и безхаберие. През лятото в парка "Габровски" си играят стотици деца, всяко от които може да се подхлъзне, да се сгомоляса с велосипеда си или просто да падне, улисано в гоненица. Да не говорим колко по-лесно е това да се случи на човек, който е попаднал тук през нощта и не познава района. Например, чуждестранен турист, каквито така "усилено" привличаме.
Ако беше само височината, при късмет пострадалият би могъл да се размине само с някоя фрактура. Приземяването му право върху шосето обаче почти със сигурност гарантира фатален изход или най-малкото верижна катастрофа. Някой ще възрази, че всеки има задължението да пази себе си и децата си. Така е, но ако държавата увеличава, а не намалява рисковете за живота и здравето ни, какъв е смисълът да я има изобщо и да се разделяме с част от доходите си, за да подплащаме финансово съществуването й?
