Те цял ден стоят в параклис, затворени и с единствена компания равния ритъм на тъпана. Изпадат в транс, бълнуват, а после идва вечерта и жаравата. Първо я обикалят три пъти, а после минават на кръст. Жените газят огнените буци с пронизителен вик, следват предсказания, пъшкания и постепенно танцът утихва.

Нестинарите

"Обладаните от дявола", така са известни, въпреки че днес обичаят се практикува с иконата на Св. св. Константин и Елена. Църквата дълго време ги презира и гони като езичници. Цели фамилии са принудени да напуснат родните си места при последното гонение в началото на XX век.

Днес нестинарството е запазено в първончалния си вид само в едно българско село, което носи хубавото име "Българи" и се намира в Странджа. Корените на обичая тръгват от Източна Тракия и попадат у нас през 1913 година.

Смята се, че нестинарството е наследство от траките, едно от многото по нашите земи. Именно затова и Църквата така и не признава обичая. А той е повече от впечатляващ.

Всяка година, на 21 май, рано сутринта нестинарите повеждат процесия и трима юноши изнасят иконата на светците до близък до селото извор, който точно в този ден е най-лековит. Играе се хоро с тъпан и гайда, освещават се иконите. После шествието обикаля цялото село, а нестинарите се усамотяват в параклис, където под равномерния ритъм на тъпан изпадат в транс.

През това време най-възрастният нестинар в селото поддържа огъня, а привечер го разстила, за да се получи широка два метра и дебела поне пет сантиметра жарава. Нестинарите обикалят своята сцена, а после минават на кръст. Започват танците, първо бързо, сякаш болезнено, а после все по-бавни и по-спокойни.

А за финал остава и мистичното - как така нестинарите не се изгарят и ходилата им са здрави. 

Някои вярват, че краката не изагарят, защото в тях се вселява духът на Св. Константин, който ги води и излива пред тях вода в жаравата.  

Други са скептици, като пътешественикът Гмелин, Монтескьо и Шлегел, които вярват, че огнеиграчите са с удебелени и закоравели пети, намазани с разни масла, пасти и химикали, например сряда, арабска гума, оцет и азбест.

Проф. Арнаудов през 1924 година обаче пише: "Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството."

Нестинарството е резултат от заигравката с физиката, толкова и с психиката. От халюцинации, през каталепсии и стигнем до твърди пети и специалните вибрации на тялото, определяни от нестинарската музика.

Може би е най-добре, че науката няма единно обяснение за феномена и той остава обвит в мистика.

За финал ще ви покажем един кратък филм на ЮНЕСКО за нестинарството, а също така може да разгледате и фотогалерията към статията.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg