Не минава ден без темата за "проблемните" деца да не бъде засегната под някаква форма в медийното пространство или споделена "под сурдинка" със съседи и приятели. И най-често тези деца попадат в графата "хиперактивна емоционалност", която, неовладяна, често прераства в агресия – в училище, на улицата или у дома. Обикновено информацията за лошите детски постъпки заглъхва почти веднага, след като е "хвърлена" в пространството и в почти всички случаи – бързо забравена. До поредния нов случай.

В такъв момент обществото негодува, често с право, и пита: "Къде е отговорността на родителите?", "Няма ли държавни институции, които да решават подобни проблеми?", "Как да се справим с "трудните деца"?

За да не останат някои от вас, уважаеми читатели, с грешното мислене, че нищо не се прави за деца с проблеми и никой не го е грижа за тях, ще ви запознаем с едни всеотдайни хора, които точно в името на децата и на тяхното нормално развитие, са поели всеотдайно кръста да помагат не само на тях, но и на родителите им в трудния път на емоционалното и духовно израстване в личностните и семейни взаимоотношения.

Вярно, специалистите работят по проект. Да, финансирането е европейско. Но едва ли това има голямо значение, когато професионализмът е подчинен на идеята да се работи в името на здравите основи на нашето бъдеще – в случая децата!?

Ценка Новак има шест висши образования. Доктор е по философия, психолог, олигофренопедагог, дефектолог и консултативен психолог. Владее шест езика и има 23 специализации в чужбина. "Шантаво и изстрадано битие.", дава оценка за живота си тя, макар че, докато разговаряхме, усещането ми за нея бе, че точно такива "шантави" хора са нужни, за да се мерне светлинка в "тунела" .

Марин Христов е психолог. Работил е и като ресурсен учител в Горско Ново село, Павликени и  Горна Оряховица. И навсякъде с деца с увреждания. Занимава се с физиотерапия - лечебен и източен масаж и лечебна физкултура.

Запознах се случайно с двамата "специалисти по детска душа". И сигурно, защото им идва от вътре да са отворени към хората, от дума на дума минахме на "ти" и те ми разказаха за работата си по проекта в ОУ "Димитър Благоев" във Велико Търново, като ми дадоха възможност да бъда част от първата им съвместна "работна среща" с едно от децата и неговата майка.

Но да караме по ред…

От 6-7 години Ценка и Марин работят за интегрирано обучение на "трудни" деца. Тази година, по решение на Министерството на образованието, младежта и науката, в цялата страна е започнала реализацията на проект "Включващо обучение" на стойност 10 милиона лева. ОУ "Димитър Благоев" е едно от училищата, в които той се прилага. Другите две училища в областта са в Полски Тръмбеш и в Павликени. Така, вече на място, двамата специалисти могат да обърнат повече внимание на проблемите на децата и всеки ден да работят с тях – Марин като психолог, а Ценка – като ресурсен учител.

В полезрението на психолозите още от първия учебен ден попадат 9 деца с обучителни трудности. Само за почти два месеца желаещите да се възползват от интересните занимания в уютния кабинет са се увеличили на 13. И то не, защото имат кой знае какви сериозни проблеми, а заради непринуденото общуване и разбиране на света им от двамата психолози.

Ценка Новак сподели, че най-важното за постигането на добри резултати, е екипът, който включва класният ръководител, ресурсният учител и психолог. Липсва само логопед.

"Учителите ни информират, когато имат проблем с дадено дете. Ние проверяваме на място, наблюдаваме детето как се справя в клас, какви са проблемите. Правим тестове за изследване на концентрация, внимание, памет, въображение, интелект. Въз основа на резултатите преценяваме дали то има нужда от компетентната намеса на психиатър или само нашето обучение е достатъчно. ", допълва Марин Христов.

Според известна сентенция "Една верига е толкова силна, колкото силно е най-слабото й звено." А най-важната брънка в цялата схема си остават родителите. Доста често се оказва, че именно те са "слабото звено". И, за да стане "веригата" силна, Марин и Ценка са осигурили възможност за семейна терапия. Първоначално с детето и родителите се работи поотделно, постепенно се провеждат общи срещи и занимания, докато отношенията се хармонизират по естествен път и връзките се заздравят.

"Все още нагласите при възрастните трудно се преодоляват - няма достатъчно здрава основа, върху която да се стъпи. Не трябва да се забравя, че в това отношение ние сме пионери и не е лесно. Направихме нещо като "училище за родители", но не само като дейност за отбиване на номера, а като терапия. Работим и с родителите, с техните проблеми, с проблемите на обкръжението им, за да можем да сме максимално полезни. Защото има деца с по-тежки увреждания, с големи проблеми... Много пъти те не са възпитавани и възприемани добре в семейството - оттам започваме. Това е превенцията на "включващото обучение" - че сме на място.", разпалено обяснява Марин.

"Там, където е родителят приема интелигентно нещата, няма проблеми - получава се екипа. Но там, където родителят не може да преодолее /не казвам, че не е интелигентен!/ собствените си проблеми и да си признае, че има такова дете, то става проблемно дете. С такива родители е много трудно.", добавя Ценка.  

Трудната задача да утъпкват пътя в една още не твърде популярна за България област – психологическото консултиране, двамата психолози приемат като съдба. Категорични са, че колкото по-рано се открият причините за "задушаващите" тревоги на децата, толкова по-лесно дефицитите се овладяват и децата влизат в ритъм. Задачата е не само да се открие проблема, но и да бъде преодолян. А това става чрез изготвяне на индивидуални програми как детето да продължи, по каква методика, къде и как да се наблегне в работата с него.

Основният метод, който използва за диагностика психологът Христов, е арт терапията. Чрез този метод дори неизявени проблеми излизат "на светло". Подходящ е както за индивидуална, така и за работа в група /семейството/.

След тежка операция на главата преди година, първокласникът Преслав подсъзнателно в себе си натрупал страхове и негативни емоции, които избили в хиперактивно поведение, липса на концентрация и неуважение към по-възрастните.

Игрите за задържане на вниманието, рисуването и разговорите само за два месеца променили палавника. Майка му Галина се похвали, че това е първата среща за съвместна работа с психолога, но отчита резултатите от индивидуалната работа с детето й до момента - импулсивността му намаляла и възприемането на околните станало по-спокойно, а това от своя страна пък повлияло шестото му чувство за усещане на света наоколо.

"Синът ми определено вярва на г-н Христов, а това е напълно достатъчно, за да има ефект от общата ни работа. Важно е и ние като родители да сме спокойни, за да са спокойни и децата ни, защото те може да не разбират много неща, но всичко усещат. Ако искаме да са здрави, първо трябва да излекуваме себе си. Трябва да сме наясно, че нищо не се постига с принуда. Всички врати се отварят с любов и разбиране.", сподели видимо доволна от постигнатото до момента майката.    

Едва приключила срещата с тях третокласникът Николай влетя нетърпеливо в кабинета за своя час. И, докато по детски чистосърдечно разказваше на големия си приятел Марин как е минал денят му в училище, подсъзнанието му също "разказваше" за себе си с моливи върху белия лист какво го тревожи…

Права беше Ценка, когато ми каза, че една такава среща не може да се разкаже – трябва да се види и да се усети. Не знам дали и аз успях да ви успокоя, скъпи читатели, че все още наистина има хора, за които здравето и душевния мир на децата ни, са скъпи. Но е факт, че само те, сами, без нашето активно участие като родители, са като оазис в пустиня.

Според ресурсния учител забързаният и шантав технически век практически отнема и деформира отношението на родителите към собствените им деца.

"Липсата на време, стресът, липсата на пари, гоненето на кариера и др. водят до т. нар. феномен "студената майка" - бебефони, компютри, техника навсякъде и за всичко, а няма време за прегръдка, целувка и общуване с това дете - да му четеш приказки, да разговаряш с него. Това са деца на техническия век, при които дефицитът на емоционална обвързаност и любов ги води към аутистичния аспект. Без да са такъв фактор, те стават такива. Когато са изолирани и липсва общуване, те се затварят в своя си свят и това ги води до негативи. Хиперактивността е също следствие от емоционалния дефицит.", обобщи Ценка Новак.

Всеотдайни специалисти и професионалисти има много, но, за съжаление, все още недостатъчно в България, за да подадат ръка на всички в нужда, подобно на Преслав и Николай. Все пак 13 деца от Велико Търново и семействата им са получили шанс. А това е едно добро начало…

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg