Фрагмент от римо-йонийски капител е културната ценност на януари в Регионалния исторически музий в Габрово. Той е изработен е от камък, в нисък релеф, не особено качествена изработка и липсва половината.

Произхожда от градската територия на Никополис ад Иструм, който е основен център на разпространението на йонийския ордер във вътрешната зона на Долна Мизия още от възникването си (след средата на II в.). Капителът е архитектурна форма, която дава пряката връзка между носещите елементи, съставящи антаблемана, и вертикалните подпори. Зараждането на декоративния модел на йонийския капител се корени в малоазийското и месопотамското изкуство от началото на I хил.пр.Хр.

Фрагментът е открит при археологически разкопки през 1987 г. в м. "Градът" при с. Крамолин и може да бъде хронологизиран в III в. Използван е при свободностояща колона в гражданска, религиозна или гробнична постройка и впоследствие е преупотребен в селището на възвишението над късноантичните пещи за строителна керамика в м. "Градът".

В класическа Гърция и елинистическите комплекси капителът постига своите завършени форми.

Йонийският капител се дели на три основни дяла - абак, тяло и софит. Основното тяло се разглежда обикновено като две по две идентични секции, наричани фасада и възглавница (pulvinus). Над тях се разполага абака, който излиза в профил там където капителът има видима страна. Съставните елементи на тялото на йонийския капител са:

- по фасадата: два спирално завити мотива - т.нар. волути (от volvo "въртя, търкалям"); йонийска кима, съчетана понякога с астрагал, която покрива ехина; полупалмети, които оформят връзката между волутните мотиви и ехина; каналис, който свързва волутите.

- по възглавницата: декоративни елементи с най-различни форми, които покриват тялота на пулвинуса; превръзка (balteus), която разделя възглавницата на две симетрични половини; чело, което представлява плоскостта между пулвинуса и абака.

Софитът е долната страна на йонийския капител. Върху неговата повърхност се извършва свързването с горния край на вертикалната подпора, носила детайл.

Най-съществените отлики между класическите гръцки капители и римо-йонийските са изправянето на каналиса, опростяването на украсата на ехина и обогатяването на декорацията върху пулвинуса. В монументалната гробна и обществена архитектура на предримска Тракия йонийският капител навлиза през елинистическия период.

Капителът от м. "Градът" при с. Крамолин притежава особеност в декорацията, характерна за фасадите на йонийските капители от провинция Долна Мизия: волутни мотиви, които са винаги свързани с неорнаментиран каналис и най-често тройнозавити около кръглото и плоско оформено око. Липсват обаче овулите йонийска кима, т.к. останалата част от ехина е разрушен. Капителът е украсен с гладки заострени лаврови листа с вдлъбната централна жилка, разположени хоризонтално в един ред върху възглавницата. Разделени са с псевдопревръзка, под и над тях са изрязани филизи. Тук наблюдаване смесване на растителна декорация, което е рядък принцип на работа при долномизийските каменоделски ателиета. Софитът е с кръгла форма за поемане на горната страна на носещата колона. Тук липсва фасадата с характерната украса от йонийска кима, така че виждаме не челото, а една от страните на капитела.

Представяният римо-йонийски капител е един от няколкото капители, съхранявани във фондовете на РИМ-Габрово и се експонира пред публика за пръв път.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg