Христос воскресе!
Днес е Великден – денят, на който православните християни отбелязват Възкресението на Христос (Пасха). Празникът винаги се чества в неделя, след края на Страстната седмица, когато според вярванията Исус се възражда от мъртвите на третия ден след смъртта си.
Празнуването на Великден започва в полунощ в събота, когато се отслужва тържествено богослужение. Всички светлини на храмовете се изгасят, а малко преди 12 часа свещеникът излиза от църквата със свещник в ръка и вярващите палят свещи от него. Точно в полунощ камбаните започват да бият, а свещеникът произнася думите "Христос возкресе”. След това вярващите започват да обикалят иконата на възкресението със запалени свещи в ръце.
Службата завършва с разиграването на сценка, в която църковният служител чука с кръста по портите на храма и казва "Отворете се, адови порти, да влезе Царят на славата”. Отговарят му "Кой е този цар Слави?”, а хората влизат в храма с песнопения, за да се извърши литургията.
Великден е плаващ празник, чиято дата се определя по Страстната седмица, която започва в понеделника след първото пролетно пълнолуние. Това правило е въведено, защото през известен период от време би имало два Великдена в една година. Според действащите норми празникът може да се падне в някои от неделните дни между 22 март и 25 април.
Великден при православните християни и католиците съвпада само в един от два случая, като в другия православният е една седмица по-късно. Това се дължи на факта, че източното православие се ръководи от идеализирания Юлиански, а католиците – по Грегорианския календар. Всички подвижни празници през църковната година се определят от датата, на която се е паднал Великден през конкретната година.
Страстната седмица е последната седмица от живота на Исус. Тя започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с възкресението му на Великден. Тя е и последната седмица от строгия великденски пост, който спазват вярващите православни християни. На самия Великден хората се поздравяват с "Христос воскресе” и си отговарят "Воистина воскресе”.
Основните символи на Великден в момента са боядисаните яйца и козунакът, който в началото на ХХ век заменя традиционния обреден хляб. Обичаите, свързани с боядисването на яйца, датират от дълбока древност – много преди появата на християнството. Боядисаното яйце символизира зараждането на новия живот. Според православната традиция яйца се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота.
Първото винаги е червено и се боядисва от най-старата жена в домакинството. С него се прави кръстен знак на челата на децата, за да им се осигури здраве през цялата година.
В миналото предците ни приготвяли обредни хлябове, които били богато украсени с орнаменти, имащи различно ритуално значение. В средата им се поставя боядисано в червено яйце. По-късно обредните хлябове постепенно били изместени от модата на козунаците, донесена в България от румънски търговци и зародила се в Западна Европа.
_________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
