Честит Трифоновден!
Областна администрация - Велико Търново
В народния календар 1 февруари е денят на Трифон Зарезан, или както още се среща, Трифон Чипия, Трифон Пияницата – патрон не само на лозарите, но и на градинарите, за да не ядат насекоми зелето и другите растения.
Почитат го още и кръчмарите. В една легенда, разказвана и до днес, се споменава как той мил бъчвите на един кръчмар. Първообраз на празника може да се търси в тракийските обреди и обичаи, в пролетните Дионисиеви тържества.
На днешния ден (по новоюлианския календар) Българската православна църква почита паметта на свети Трифон. Той е роден през 227 г. в Камсада, Фригия (древна страна в Мала Азия), близо до гр. Апамея. Като дете отглеждал гъски, но още от малък се прочул с лечителските си способности. Лекувал различни болести, гонел лошите духове от хората.
Мълвата за него стигнала чак в Рим. Извикал го римският император Гордиан да излекува болната му дъщеря. Момичето – красиво, умно и надарено – страдало от незнайна и тежка душевна болест. Когато дошъл в Рим, Трифон бил на 17 години. За кратко време той прогонил болестта на императорската дъщеря.
Славата му се разчула надлъж и нашир. Когато го питали как е успял да излекува момичето, отговарял: "С божия помощ." Хората му повярвали и мнозина се покръстили. Императорът го надарил щедро, ала на него не му трябвало богатство. Раздал го без остатък на всички бедни, покрай които минал на връщане за дома.
Въпреки популярността си на вълшебник лечител св. Трифон умрял мъченически по времето на император Декий Траян. Римският императорски наместник Аквилин поискал от светеца да се откаже от християнската си вяра, но той не склонил. Мъчили го страшно, забивали пирони в ходилата му, гонели го бос по снега, бесили го на дърво и го били с пръчка, влачили го, вързан за опашката на кон. Три пъти го изправяли пред съда, за да се отрече от своя бог и да принесе жертва на езическите богове, и той три пъти отказвал да го стори. Накрая го осъдили да бъде обезглавен с меч. Повели го войниците извън градските порти, а Трифон се молел да го стигне смъртта по-бързо. И тя наистина дошла бързо – точно стигнали на мястото, и светецът предал душата си на Бога. Било 1 февруари 248 г. (или 250 г.). Свети Трифон бил само на 21 години. Добри хора погребали тялото му, ала той им се явил насън и поискал тялото му да бъде преместено в родния му град. Там и до днес се намират мощите на този светец.
На днешния ден се извършва ритуално зарязване на лозите и се пие вино. Ето какво гласи едно предание от народната митология и разберете защо празникът се нарича Трифон Зарезан:
На Първи Сечко св. Трифон взел едно кравайче в ръка и една бъклица вино, закачил си косера на пояса и тръгнал за лозето да го реже. Срещнала го Богородица и го поздравила:
– Със здраве, св. Трифоне, ако даде Господ, накъде така?
– Отивам да си режа лозето, св. Богородице – рекъл той.
– Ако можеш да не ходиш днес, св. Трифоне, и утре – също, иди на третия ден, защото аз се приготвям утре да отида на църква да се моля и ще кажа на хората да те празнуват на третия ден от Сечко, пред мене да бъдеш, а не зад мене.
– Не се връщам, Богородице – казал Трифон. – Взел съм си кравайчето, бъклицата с вино и косера съм си наточил – ще отида днес!
Като видяла, че Трифон няма да се върне, Богородица му рекла:
– Как ще ходиш в лозето, Трифоне, да режеш, ами ти не знаеш да режеш!
– Кой ти рече, че не знам? – рекъл. – Знам да режа! – Е, като знаеш, покажи ми да видя как ще режеш.
Тогава Трифон извадил от пояса косера, хванал се за носа, който му се сторил като лозова пръчка, замахнал с косера и си отрязал носа. Тогава се сетил сиромах Трифон, че от непослушанието пред Богородица пострадал носът му, а празникът му е преди Богородица, а не след нея.
Отишъл после Трифон на лозето и започнал да реже, но много кръв му текла от носа и трябвало да я спре по някакъв начин. Опитал той да яде от кравайчето, но кръвта му пречела, опитал да пие от виното, но пак не могъл. Влязъл тогава в средата на лозето, полял малко от виното, отрязал три пръчки и тръгнал да си ходи у дома.
Когото срещнел по пътя, давал му парченце от кравайчето и по глътка от виното. Докато се прибере, раздал цялото кравайче и виното, а кръвта му престанала да тече.
– Сполай ти, Богородице – казал той, – че си била милостива и ми спря кръвта, за да не умра без време!
Това, което някога направил св. Трифон, и до днес го правят хората, които имат лозя.
Обичаите повеляват да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване".
След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.
Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!".
Царят отговаря на благословията с "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Според народните поверия какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще е късметът ти през годината.
Ако днешният ден е облачен, пролетните култури ще са в изобилие. Ако вали дъжд – добре е за виното и царевицата - пролетта ще е дъждовна, ако вали сняг – ще са добри пчелите, ако грее слънце – добре е за житото и коприната.
За трапезата се приготвят варена кокошка, печена луканка, омлет, прясна пита, тутманик.
Имен ден днес празнуват Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
