Вход | Регистрация

Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово!
Снимка: Булфото

Празникът на Рождество Христово се появява още в началото на Християнството с раждането на Исус Христос, когато започва и новото летоброене. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Светският еквивалент на Рождественския празник е Коледа.

Идеята на празника пред всеки вярващ е, че с раждането на Божия син се възстановява изгубената след грехопадението връзка между небето и земята.

Празникът се чества от Източните църкви на 6 януари (Богоявление) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. Този ден, според Ориген (III век) не бил подходящ за празнуване, защото праведният Йов и пророк Еремия скърбяли и ранно-християнският теолог и философ и най-знамениятия учител на Църквата увещавал християните да не го честват на тази дата.

Негови поддръжници, църковни отци, посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата за отбелязване на Христовото Рождество. Причината била в това, че в деня на зимното слънцестоене древните римляни чествали празника на непобедимото слънце, с което се отъждествявали самите римски императори.

Християните противопоставили на езическия празник тържеството на Рождество Христово, Слънцето на правдата, което, според вярванията им, било владетел не само на Римската империя, но и на целия свят.

В България Рождество Христово, наричан още Коледа, Божик или Божич, е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от коледните пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден с организирането на коледарски групи и разучването на коледните песни. Определя се водач на групата, който е по-възрастен и женен.

Коледарите тръгват на обиколка из домовете на групи, в източна посока. Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце. Във всеки дом наричат благопожелания и пеят песни за благополучие и здраве на стопанина и семейството му.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът-символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

Според народните вярвания в тъмните доби се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества и чрез силата на песните си коледарите могат да ги прогонят.

Стопанинът на дома кани коледарите около трапезата и ги черпи с вино и греяна ракия, а момата ги дарява с вит кравай, боб, плодове, брашно, пари и др.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите.  От силата на огъня очакват изреченото за добра сполука, радост и късмет да се сбъдне. Според народните вярвания хората смятат бъдника, както и огъня, за магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига през целия ден, а когато домакинът стане от нея, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.  

Пепелта от огъня, горял от Игнажден до Йордановден, се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.

Още от древността хората са вярвали в коледните поличби и по това, в какъв ден от седмицата се чества празника, гадаели каква ще бъде следващата година.

Тази година Коледа се пада в неделя и според народните предсказания зимата ще е мека, лятото -  сухо, а есента - ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

В много страни Коледа се отбелязва като светски празник. Хората го свързват с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.

Днес имен ден имат всички, които носят имената Христо, Радослав, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Честито Рождество Христово!


______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар