Писмо до министър-председателя Бойко Борисов изпрати председателят на Регионалния съюз на земеделските кооперации /РСЗК/ в Свищов Игнат Ангелов. То е адресирано и до министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов и председателя на Комисията по земеделие и гори на НС Десислава Танева.

В него той настоява за незабавно изплащане на европейските субсидии за 2012 г. през месец февруари, за да се подготвят земеделците за пролетната кампания – торене на есенниците и сеитба. В противен случай може да последва провал, защото загубите от закъснението на плащанията са огромни.

Игнат Ангелов посочва още в писмото и, тревогата си от други проблеми. Един от тях е, че в условията на членство в ЕС българското земеделие през последните две-три години не намира подкрепа от държавата, а именно най-ниски евросубсидии на декар обработваема земя получават родните земеделски производители. Намаляват постепенно и   национални доплащания от 2010 г., когато са били по 10лв./дка, 2011г. – 2.50 лв., а през 2012 г. и 2013 г. нула.

"Може би сме единствената държава без облекчение на акцизите за течни горива - до 2009г. получавахме по 4лв./дка, след това нищо. Докога масово в страната ще се отглеждат 4-5 култури, главно пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Това води до нарушено сеитбообращение, изтощаване на земята, нарушаване на екологичното равновесие. Успоредно с това да се възстанови традиционното производство на български плодове, зеленчуци и животновъдството, подпомогнато от държавата. На българският пазар се предлагат предимно вносни плодове, зеленчуци, месо, мляко и млечни произведения, и нашата трапеза е наситена с около 80% вносни храни със съмнително качество", посочва още Ангелов. И продължава.

Трети фактор е, че земята в България е най-разпокъсана от всички страни в Европа – под 5 дка парцел, а в същото време най-големите земеползватели са със стотици хиляди, дори над милион декара земя. Накъде отиваме като европейци, пита председателят на РСЗК в Свищов. 

И още. "Съвременното производство, особено в земеделието, може да се развива само на основата на достиженията на науката и техническия прогрес. Носители на прогреса може да бъде Селскостопанската академия с нейните поделения в страната и висшите учебни заведения с подготовка на квалифицирани кадри за земеделието. За съжаление през последните години тя се превърна в нежеланото дете на демокрацията и разменна монета на партийните интереси. Решаващото в развитието на земеделската наука е изборът на ръководни кадри и финансирането на Селскостопанската академия. Да стане тя носител на фундаментални изследвания и да създава нови сортове култури и породи животни".

В условията на икономическа криза най-бързо можем да излезем чрез стимулиране на производството в земеделието, посочва Ангелов. "Производственият цикъл тук е 6-9 месеца, през който се създава работа, получават се доходи, стимулира се потреблението и отново производство. У нас не само, че не се стимулира, но се и ограничава. Пример: В болшинството от европейските страни субсидии се изплащат в края на стопанската година. У нас не само, че не се изплащат, а са предмет на откровени лъжи. Ще се изплащат през месеци януари, март, май. Крайният срок е месец юни. Земеделското производство не зависи от благоволението на държавните чиновници, а е процес, който трябва да бъде обезпечен финансово".

"Българското земеделие се нуждае не от залъгващи обещания и голи лъжи, а от конкретни действия и подпомагане. Ето защо ние подкрепяме призива за протестни действия в национален мащаб и ще се присъединим към другите неправителствени структури", пише още в писмото, подписано от Игнат Ангелов.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg