С богато украсеният и гъвкав глас, достигащ до най-високите октави (т.нар. колоратурен глас)сопраното Диана Василева от Софийската опера "държа" вниманието на публиката в ролята на Лакме и в трите действия на едноименното лирико-драматично произведение на Лео Делиб. Операта се игра в три последователни вечери в рамките на фестивала "Сцена на вековете" и сложи край на шестото му издание.   

Трудните арии на френски език бяха изпълнени с невероятна лекота, страст и дълбочина на овладеният глас на Диана Василева. Не случайно младата певица е носителка на много наши и международни награди. За нея критиците казват, че "с гласов пълнеж и изравнени регистри в стабилитета на безпроблемното “заковаване” на трудното “ми” от трета октава, проблем за много колоратурни сопрани, се представя като зрял изпълнител и би била достойна за всяка сцена".

Въпреки умората след тежкия спектакъл, Диана Василева с удоволствие отговори на въпросите на Север.бг.

Поздравления за великолепното изпълнение! Публиката е очарована! Тази опера не е сред често поставяните по световните сцени. Коя смятате, че е причината?

Благодаря! Поставяме "Лакме" за първи път на великотърновска сцена. Досега сме я поставяли в София и в Пафос (Кипър), където имаше голям успех. На знам точно защо по света не се играе, но, предполагам, че причините са две: едната е, защото постановката е много сложна, другата, защото е малко по-различна от традиционните италиански опери - като Верди, например.

Знаем, че сопраното е най-високият женски певчески глас, с голяма честота. Вие пяхте с невероятна лекота. Трудно ли Ви беше да изпълните тази роля?

Тази роля е страшно трудна технически, дълга е, а има и много игра. Аз пея с много енергия и оттам идва лекотата, а истината е, че не е никак лесно. За хората трябва да е леко, за да им харесва.

Това ли е най-трудната опера за изпълнение?

За моя глас - да. Арията е колоратурна и лирико-драматична, а цялата партия върви по-ниско. В същото време трябва да звучи много леко. За мен е просто идеално.

Откъде в тази крехка фигура се събра толкова силен и ярък глас?

Това е много енергия... и много чувство. Пее се с мускули.

Няколко думи за партньора Ви на сцената - тенорът Георги Султанов в ролята на Джералд?

С него сме още от самото поставяне на операта в София, когато се правеше премиерата. Много сме свикнали един с друг - във всеки момент знаем кой къде се намира на сцената - даже и с гръб да сме един към друг - пак се оправяме. Сработването ни е перфектно.

Как Ви въздейства откритата сцена и атмосферата на историческия хълм Царевец?

На тази сцена има някаква магнетичност. Още, когато дойдох за първия спектакъл в петък, усетих странното влияние тук. Успях да се поразходя и до близки манастири, до Арбанаси - определено има нещо много особено и зареждащо в атмосферата тук. Въздухът е прекрасен. И всяка вечер, под тези звезди, самата аз се зареждам с много енергия от публиката.

Ако можехте само за миг да се видите през очите на публиката, когато изсипвате върху нея цялото вълшебство на гласа си, щяхте да се почувствате наистина като жрицата от ролята Ви...

Така е... Винаги съм искала да се видя отстрани, но за съжаление това е невъзможно. Затова всеки път, когато застана срещу моята публика, давам всичко от себе си, и от аплодисментите им чувствам техните емоции към мен.

Коя е следващата роля, кое е следващото предизвикателство за Вас?

Още не знам... Първо ще си почина - ще отида на море, пък после ще видим.

Север.бг Ви желае толкова успехи, колкото са звездите над Старата столица...

Благодаря Ви, винаги ще помня ролята си на тази вълшебна сцена и публиката на фестивала .