Ден на отворените врати днес в Архива

по статията работи: Север.бг | 12.10.2012 | 11:00

Държавен архив - Велико Търново

Добави в Svejo

Ден на отворените врати организира днес от 10.00 ч. - до 16.00 ч. Държавният архив /ДА/ във Велико Търново. Поводът е 60-годишният юбилей на институцията. Директорът на архива Ивелина Караилиева уточни, че вече чакат първите си посетители, а това са ученици от великотърновски училища.

Всеки посетил днес Държавния архив ще има възможност да разгледа хранилищата, работните помещения, документи, сборници и прочие.

Един от най-ценните и стари документи на ДА, не само във Велико Търново, а и в България това е ръкописен октоих от 1492 г. Той представлява богослужебна книга и е донесена от Преображенския манастир. Отново оттам е и препис на "История славянобългарска" от 1809 г., наричана още Попгладичова.

Особено ценни са и колекциите от стари документи за Великотърновски окръг, църковни документи на Търновската митрополия, както и архивната колекция за с. Бяла черква. Богати и интересни са фондовете на градските общински управления във Велико Търново и Свищов; търговските фирми "Никола Минчоолу сие Евстати Селвели", "Тодор Василев и сие" и "Братя К. Русович"; Командитно дружество "Никола Хаджиславчев", Женско благотворително дружество "Радост"; Читалище "Надежда" – Велико Търново; Държавна мъжка гимназия "Св. Кирил" – Велико Търново; Великотърновска митрополия; Преображенски манастир.

Интерес представляват личните фондове на възрожденските дейци Недю Николов Жеков, Иван Попхристов Кършовски, Стоян Попандреев Робовски, политика и поета Цанко Церковски, крупния търговец и дарител Димитър Ценов; обществено-политическия деятел Марко Васков, краеведите Йордан Кулелиев, Недялко Каранешев и Весел Момчев, археолозите Никола Ангелов, Богдан Султов, Атанас Попов и Янка Николова, редица преподаватели от Великотърновския университет и др.

Интересни документи от фондовете на архива са и кондиката на Великотърновската митрополия (1767–1867), Софроние (1806), автобиографични и летописни бележки на отец Матей Преображенски (1853–1855), писма на П. Р. Славейков и Никола Златарски (1858–1881), автобиографични и летописни бележки, пътеписи, стихове и писма на Бачо Киро Петров (1856–1875), дневник на Иван Кършовски за посещението на Васил Левски и Ангел Кънчев в Елена през 1871 г., писмо от Васил Левски до Сава Кършовски (1872), записки на Бачо Киро и свещеник Петко Франгов за пътя на четата на поп Харитон и боя в Дряновския манастир (1876) и много други.

Архивът във Велико Търново е създаден през април 1952 г. на основание на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание и ПМС № 344 от 18.04.1952 г. От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Търново, а от 1988 г. е в структурата на Община – Велико Търново.

През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при МС. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел. Към архива функционират читалня, библиотека, лаборатория за консервация и реставрация на документи. В научно-справочната библиотека са заведени 3281 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания.

През годините ръководители на архива са били: Кирил Ненов Пенов (1952–1953); Стойчо Дончев Стойчев (1954–1981); Стефан Матеев Градинаров (1982–2005); Ивелина Стефанова Караилиева (2006 - до сега).
Архивът е награден с Указ № 1573 през 1976 г. на Държавен съвет на Народна република България с орден "Кирил и Методий" – III степен за добра организаторска и събирателска дейност.

През 1952 г. са комплектувани първите 14 фонда с 2535 архивни единици. След промените в административно-териториалното деление на страната през 1959 г. са отчислени 100 фонда и са предадени на новосъздадените архиви в Габрово, Ловеч и Сливен. През 1993 г. е приет фондовият масив на ОК на БКП, възлизащ на 944 фонда с 32 550 архивни единици.

Фондовата наличност на архива към 1 януари 2012 г. възлиза на 1946,64 линейни метра, 2746 архивни фонда (2600 учрежденски и 146 лични) с общ брой 184 351 архивни единици, 279 частични постъпления и 559 спомена. Застрахователният фонд се състои от 300 355 кадъра.