Преводаческата професия е една от най-перспективните в глобален мащаб, правеща възможна комуникацията в различни сфери на икономиката и културата. В съвременния свят, подвластен на информационните технологии, можеш с лекота да работиш от къщи или от другия край на света, както за родни, така и за чужди фирми, но в основата на тази реализация стои…езикът.

Вече не е достатъчно да владееш само английски език, нужни са знания по поне още един език, за да бъдеш адекватен на пазара на труда. Чуждоезиковото обучение във ВТУ”Св.св.Кирил и Методий” се обновява и надгражда непрекъснато през годините, за да отговори на нуждите на бизнеса от виококвалифицирани кадри. А такива се търсят интензивно, при това с т.нар.малки езици като албански, гръцки, румънски, словашки или сръбски.

Най-новата специалност във ВТУ е в отговор на именно тези нови търсения на кадри, подготвяйки преводачи с английски език и втори чужд език с информационни технологии. Чрез нея не толкова желаните от кандидат-студентите езици дават перспектива за развитие в професиите на бъдещето, които са в областта на анализа на данни. Ето какво сподели в тази връзка със Север.бг деканът на Филологически факултет към Великотърновския университет проф.д-р Ценка Иванова.

Проф.Иванова, в каква посока се развива филологическото образование във ВТУ и къде могат да се реализират изучаващите такива специалности?

Филологическото образование е поставено пред предизвикателството да се обновява и адаптира към новите условия на търсене на специалисти с езици. Странно и интересно, че на територията на България и чужбина се търсят хора с най-различни комбинации от езици. Филологическият факултет, който представлявам към момента като декан, предлага обучение в 20 езика, заедно с български език. На първо място това са международните езици, но в определени сектори като т.нар. аутсорсингов бизнес, непознат за младите хора, особено от по-отдалечените селища, се търсят знаещи по два езика, като английският е трети задължителен.

Също динамичен е пазарът на туристическите услуги, поради това, че е динамична политическата и социалната обстановка на Балканите и в Централна Европа. Поради това през тази година има пренасочване на няколко туристически потока, които са покривали сегмента туризъм на българската икономика, става дума за езици като руски, полски, словашки, от балканските - румънски, както и други балкански езици в сегментите на аутсорсинга на границата с информационните технологии.

Панацеята не е в това младите хора да заминат за чужд университет, за да имат висок доход. В сегашния разбутан свят се оказва, че със статуса си на български студент с добър избор на специалност, каквато е комбинацията от чужди езици с елементи на познание в областта на информационните технологии, можем да бъдем част от европейския академичен обмен със стипендия от европейката програма "Еразъм+”. Посещавайки за един или два семестъра европейски държави, става напълно реално след това да постигнем много добра професионална реализация с едно стабилно заплащане, което след необходимите стажове, които предлагаме, да е със заплата, равна на няколко пъти средното заплащане в държавата. Това е бъдещето на професии за млади хора, които изискват езикови компетентности.

Специалността "Славянска филология” във ВТУ е трансформирана в "Славистика”. Какво наложи това и има ли интерес от страна на студентите да изучават славянски езици?

Класическото филологическо образование претърпява трансформации и това е напълно нормално. В пазара на труда се изисква филологическо образование за нуждите на образованието, а за всички останали сегменти се изискват преводачески умения и сега славянските езици се учат в комбинация с английски език.

Интерес от бизнеса и работни места има, въпросът е, че точно това е нашият проблем. Затова развиваме партньорски взаимоотношения с представители на големи аутсорсингови компании, защото особено в малките градове, особено поради непознаване на възможностите за реализация с малките, т.нар.екзотични езици, кандидатите се ориентират към мода. Например пазарът на азиатските взаимоотношения е повече търсен, отколкото се предлагат работни места. Оказва се, че невинаги може да се намери реализация с азиатски езици, а тя може да е пред очите ни с един албански език, да речем, със словашки, гръцки, португалски.

В момента всички, които са добре информирани за социалните процеси в Централна Европа, си дават сметка, че комбинацията немски и арабски език е много печеливша, защото, ето конкретно, когато говорим за динамиката на пазара, изключително много са нужни хора, които да помогнат за социализацията на бежанци и емигранти. На първо място в определена езикова среда е езиковата реализация, т.е. те трябва да могат да говорят на езика на обществото приемник.

Проблемът е в информацията, както навсякъде. В днешния свят първото богатство след здравето е да бъдеш информиран. Информацията според мен е ключовият момент, защото обикновено там, накъдето всички са се затичали, конкуренцията ще бъде по-голяма. Нишата е там, където има по-малко кандидати.

Какво предприема университетът, за да запознае със своите специалности младите хора?

Давам си сметка, че имаме да извървим един много дълъг път с един нов тип информация и контакти с училищата по региони. Нашият университет тази учебна година предприе една постъпателно изработена програма за информация и контакти с потенциални кандидати. Това го правят всички университети по света. Ние сме свидетели как, за съжаление, обществени медии, поддържани с данъците на българския данъкоплатец, стават рекламни агенти на университети в чужбина и инвестицията на българската държава в безплатното средно образование изтича, изтичат млади хора.

На статистиките показват, че невинаги харесват това, за което са учили, но са източили бюджета на родителите си, удължили са си следването в чуждите университети и е време вече да се замислим чисто прагматично, струва ли си всичко това. Дали не може малко по по-друг начин да се постигне същото? Една европейска стипендия за добър успех може да те изстреля да учиш в Болонския университет, в Карловия университет, и други университети с няколкостотингодишна традиция. Нужно е да даваме информация за възможностите за младите хора. Да се живее в България чрез езици, ще бъде една доходоносна професия, заедно с познания в областта на информационните технологии. Въпросът е, че и тези нови работодатели на бъдещето трябва също да поемат своя дял в информацията към обществото за тези възможности.

Най-предизвикателната нова специалност, която откриваме, е чужди езици с информационни технологии. Учебните ни планове се правят в консултация с работодателите, един съвременен подход, защото заради консерватизъм на университетската система изобщо понякога губим почвата под краката си и не сме наясно всъщност кого и за какво трябва да обучаваме. Участието на представители на бизнеса в конструкцията на учебните планове е един коректив, който може да помогне.

Обучението във ВТУ е изключително съвременно, провежда се в езикови центрове. Имаме задача да се обновяваме вътрешно. Освен това тук осигуряваме работни места за студенти почасово, както чрез няколко аутсорсингови компании, така и по програмата "Уча и работя”.