В Габрово отбелязват края на Ленинградската блокада със знаков филм

С прожекция на руския документален филм "Блокада" в Габрово ще обележат 70-годишнината от края на едно от най-драматичните събития по време на Втората Световна война - блокадата на Ленинград.

Инициатори са Общината и Руският културно-информационен център – София. Прожекцията ще бъде на 29 януари от 17:30 ч. в зала "Възраждане” . Входът за прожекцията е свободен.

Това е филм с един режисьор - Сергей Лозница, 37 оператора и 2,5 милиона герои. Филм за това как мирните граждани се опитват да живеят, приспособявайки се към променящите се обстоятелства, сблъсквайки се с жестоките лишения по време на блокадата. Филм за това как живота се смачква и отстъпва място на смъртта, за това, че във войната няма победители, за това, че войната изиграва всички. Безпристрастен поглед върху периода на блокада на града-герой, разкриващ метаморфозите на жителите му, в архивни кадри. Няма думи, няма и музика –  52 минути само картини и звуци от умиращия град. 

Блокадата на Ленинград, който днес носи историческото си име Санкт Петербург, е една от най-драматичните обсади по време на Втората световна война и може би най-смъртоносната в историята. Тя е част от разработения от германското командване план "Барбароса", според който за 3-4 месеца лятото и есента на 1941-ва немските войски е трябвало да превземат цялата европейска част на СССР и съгласно плана "Изток" за няколко години територията да се изчисти от значителна част от населението - руснаци, украинци и беларуси и всички евреи – общо около 30 млн. души.

За 18 дни, 18-та танкова дивизия навлиза на 600 км в Русия (30-35 км на ден) и достига укрепленията на река Луга до Ленинград. Градът никога не е бил разработван от съветското командване в плановете за евакуация и план за обсада. Военното командване не е очаквало толкова бързо придвижване на нацистките колони, а армията на съседна Финландия не е била смятана за голяма заплаха.

Блокадата продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944. В най-критичните за ленинградчани януари и февруари 1942 г. в много студената зима, под артилерийски обстрел и огромен недостиг на продоволствие загиват около 200 хиляди души. Само на 20 февруари 1942 г. в дневника на Пискарьовското гробище е записано, че там са погребани 10 043 жители и войници. Обсадата предизвика хуманитарна криза,  а гладът е причина хората да забравят човещината и да посегнат на своите, за да оцелеят физически.

Всички опити на Червената армия да пробие тясната едва 16 км ивица, разделяща Ленинградския от Волховския фронт, са неуспешни в продължение на повече от година. На 18 януари 1943 г. започналата в края на 1942 г. операция на Червената армия "Искра" успява да пробие фронта и да отвори път за снабдяване на града и евакуация на населението. Германските части са принудени да отпуснат примката и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

В продължилото близо 900 дни пълно обкръжение на втория по големина град на бившия СССР от нацистката армия и финландските й съюзници загиват стотици хиляди жители. И до днес историците спорят колко са жертвите, като данните се движат от 700 хиляди до 1.5 милиона души.