Днес е Прошка: какви са обичаите?

Празникът Сирни Заговезни е разпространен в цяла България. В различните краища е наричан с различни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и др. Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни (подвижен празник).

Това е денят, в който молим близките и роднините си да ни простят неволните прегрешения и обиди, които сме им нанесли през изминалата година.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.

Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.

Сиреници - пречистващата сила на огъня

Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората вярват във всемогъщата сила на огъня и чрез него се изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.

Ритуалът на Прошката – Символ на Сплотеност

След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.

"Прости ми, майко!"

"Прощавай, тате!"

Отговорите са също толкова значими:

"Простено да ти е!"

"Господ да прощава!"

Този обичай помага за изчистване на негативните емоции, заздравяване на семейните връзки и създаване на усещане за единство и хармония в семейството.

Трапезата - последното облажване

Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.

Обичаят "Хамкане с халва"

След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве.

След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било.

Момите и ергените гадаят за бъдещето си също, като хвърлят в огъня люспи от лук или орехови черупки. Ако пламнат бързо, това означава късмет и любов.

Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.

На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

Сирни Заговезни – Начало на Великия Пост

На следващия ден – понеделник, започва Великият пост. Това е период на духовно и физическо въздържание, по време на който не се консумират храни от животински произход. Постът е време на размисъл, пречистване и подготовка за светлия празник Великден.

Сирни Заговезни е празник, който съчетава радостта от споделените мигове с близките и дълбоките символи на прошка, въздържание и обновление. Със своите обичаи и традиции той продължава да бъде важна част от българската култура и духовност.