Клубът за ООН изпрати своите абитуриенти
личен архив
За поредна година Клубът за ООН гр. Велико Търново изпрати свтоите абитуриенти. По традиция празникът трябваше да се състои на 1-ви юни - Международния ден на детето, но по изключение този път беше на 3-ти.
"За пръв път изпращаме само момичета" - коментира ръководителката Мария Джамбазова. "Седем упорити дами, които винаги бързат за някъде, захващат се с много неща, но задължително успяват да ги свършат навреме. И седемте са прекрасни дипломати в симулативните игри, много добри обучители и бързо преодоляват границите в общуването. Колкото си приличат, толкова се и различават, но това е хубавото, защото много добре се допълват!".
Младите членове на Клуба изпратиха "каките" като им подариха резолюция, подписана от всички. В нея се решава всяка една от абитуриентките да бъде изпратена "на изгнание във ВУЗ", да е задължена на "5-годишен живот в студентски общежития", "подложена на шокова терапия в студентски чалготеки" и принудена да участва "периодично в осмодекемврийски чествания".
През годините, в които са били членки на Клуба за ООН, момичетата са участвали в множество симулативни игри, предлагащи резолюции за важни световни проблеми като ивицата Газа, опазването на културните паметници, опазването на околната среда и др., били са обучители по гражданско право на VII клас в ОУ "Димитър Благоев", Велико Търново. Сега Клубът участва в проекта на Дружеството на ООН в България "Върни моя приятел в училище", чиято цел е да помогне на отпаднали ученици да се интегрират в образователната система.
На въпроса "Какво научи от Клуба?" всяко момиче се усмихва и отговаря:
Анастасия Иванова: "Трябва да защитаваш мнението си, но изслушвайки събеседника. Много е важно да знаеш как да използваш аргументите си. Спорът винаги е по-интересен, когато умееш да боравиш с тях.";
Виктория Добринова: "Мога да постигна много, разчитайки дори само на себе си. Научих се да не се притеснявам да кажа какво мисля, само защото това няма да се хареса на някого. Най-важното, което научих обаче, е да мисля по-задълбочено - както в игра на шах, да разглеждам всеки възможен ход и последствията от него. Да гледам с няколко стъпки напред и да бъда уникална!";
Деа Атанасова: "Няма грешно или правилно мнение. Всяка една казана дума е повод за размисъл. Научих се да гледам дадена ситуация от всяка възможна гледна точка, да не съдя хората, защото в това е интересното - всички да са различни. Научих се да изразявам себе си.";
Дени Христова: "Няма нищо страшно в това да говориш пред хора. Както и това, че дискутирането на сериозни теми може да е забавно, когато си заобиколен от приятни и интелектуално настроени хора.";
Йоана Георгиева: "Работата в екип не винаги е лесна, но винаги дава добри плодове. Не е страшно да сгрешиш пред други хора, но е важно да се поучиш от грешката си; важно е да изслушвам мнението на другите. Научих се на много неща, но Клубът най-вече ми помогна да разбера как искам да се развия и повярвах, че мога да успея!";
Николета Асенова: "Много е важно да се изразиш правилно, да изслушваш събеседника и да умееш да говориш пред публика.";
Розалина Недкова: "Колкото и трудно да ми се струва нещо, не бива да се скатавам и отказвам, а да се пусна по течението, надолу с главата, ако трябва и... в повечето случаи нещата се получават. Научих се да казвам "да" на непознатото!".
Самият Клуб за ООН е учреден през 1999 г. към Общински детски комплекс - Велико Търново при Дружеството за ООН в България по проект от Програмата ФАР ”Гражданско образование в духа на Организацията на обединените нации”. Част е от Националната мрежа от ученически клубове за ООН.
