Православната църква почита днес паметта на великите апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. Църковният празник е наричан от народа Петровден.

Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.

В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.

След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение.

През 67-ма година двамата апостоли са разпънати на кръст от император Нерон в Рим. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.

Според народните вярвания Христовите апостоли Петър и Павел са не само братя, но и близнаци. Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно да пази портите на рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него, или да го отпрати към ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим дори пред собствената си майка, която изпратил в ада, тъй като се оказало, че лошите ѝ постъпки на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.

Обичаи около празника:
Петровден се предшества от двуседмични Петрови пости, които започват от първата седмица след Петдесетница (пада се на 23 юни 2024 г.)

По стара българска традиция на Петровден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника "бял мъж" или "кутмач". Това е характерно за празника ястие. Приготвя се от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Приготвя се още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.

Трапезата на Петровден:
На трапезата задължително присъства пилешко месо. Приготвя се обреден хляб – колак, който се носи в църква, за да бъде осветен. Там се носят и ранните ябълки, наречени петровки. След като свещеникът ги освети се раздават за здраве.

Поверия и забрани:

На големите празници не се чисти, не се пере, не се шие, не се върши друга подобна работа, която може да бъде свършена предния или през следващия ден. На Петровден не бива да се върши къщна и важна земеделска работа, най-вече след обед, за да е плодородна годината.

Според народното поверие до Петровден е забранено да се ядат ябълки.

Вярва се, че Св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата и докато Св. Петър позволява на земеделците да работят на полето до обяд, Св. Павел не разрешава да се извършва никаква земеделска дейност.

Вярва се, че обредите и ритуалите извършвани на празника предпазват от пожари, гръмотевици и градушки

На Петровден имен ден празнуват всички, които носят имената Петър, Петрана, Петра, Петя, Камен, Кремена, Пенка, Пенчо, Камен, Преслава, Патриция, Павел, Павлина, Полина и производните на тях имена.