Басарбовски манастир
На 10 километра от Русе, в долината на р. Русенски Лом, българската вяра е успяла да съхрани един от най-символичните, макар и малки, манастири у нас - Басарбовският. Обителта е прекрасно обновена и е истинско удоволствие да се посети.
Снимка: Север.бг
На 10 километра от Русе, в долината на р. Русенски Лом, българската вяра е успяла да съхрани един от най-символичните, макар и малки, манастири у нас - Басарбовският. Обителта е прекрасно обновена и е истинско удоволствие да се посети.
Местността е изключително красива и окото на всеки един човек, бил той вярващ или не, ще намери нещо, което да го впечатли и да остави положително настроение. Дали ще го посетите за отмора или за почитане на Св. Димитър, няма значение.
Екипът на Север.бг посети обителта през почивните дни. Препоръчваме на всички, които имат възможност, да посетят мястото. В този разказ ще ви отговорим на няколко въпроса: Защо? Как? Кога?
Защо?
Защото в наши дни Басарбовският скален манастир е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език.
Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри. В регистъра на хасове, зеамети и тимари в Никополския санджак от 1479 – 1480 г. /датиран от проф. Страшимир Димитров/ е поместен опис на тимар /землено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като "манастир Басараба”.
Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за него се грижел благочестив русенски семинарист. Това бил бъдещият Смоленски епископ Тихон. През 1937 г. в него се настанил монах хаджи Хрисант, брат на Преображенския манастир, и започнал да го обновява.
В Летописната книга на манастира четем: "През 1940 г. стана наводнението и водата наводни целия двор на манастирчето да канарата и събори зида до килията. В нея влезе вода и наводни цялата маза... Отгоре дъждът вали, отдолу вода газя и така цял ден се мъчих из каменните стълби, докато сърцето ме вече заболя, но слава на Господа оживи ме и спаси ме Той. Амин. И така живях два месеца в открити пещери и размишлявах, как и къде ще се преживява, като трябва да се прави вече ново жилище..."
Отец Хрисант започнал да събира дарения за манастира и за един месец събрал материали, за да бъдат построени двете килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940.
Пишейки за манастира, не можем да не споменем и най-известния му обитател и вечен игумен свети преподобни Димитрий Басарбовски. За него пише още св. Паисий Хилендарски в своята "История славяноболгарская”: "Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса”.
По време на Руско – турската война от 1768 – 1774 г. мощите на свети Димитрий Басарбовски били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската /днес Патриаршеска/ църква "Св. св. Константин и Елена” на 13 юли 1774 г. Там се намират и днес и вършат чудеса и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.
Как?
Най-лесният начин да стигнете до Басарбовския манастир е с кола. Има два възможни маршрута:
- Ако пътувате от Русе трябва да тръгнете по ул. "Басарбовска", която после преминава директно в главен път номер 501. Пътят води директно до село Басарбово. В центъра на селото точно преди моста над р. Русенски Лом има отбивка вляво. Отбивката води директно до манастира.
- Ако пътувате към Русе по главен път номер 5, тогава на приблизително 10 км преди Русе има кръстовище, което води към близкото с. Иваново. На кръстовището свивате вдясно. Щом стигнете селото, трябва да преминете ЖП прелез, след което свивате вляво. Пътят е номер 501 и води до с. Басарбово. Щом стигнете селото, трябва точно след моста над р. Русенски Лом да свиете вдясно и пътят ще ви отведе до манастира.
На фона на лошата настилка на републиканската пътна мрежа пътищата в региона на Басарбовския манастир са прилични и нямате нужда от специален автомобил, за да стигнете до него. Пред манастира има широк паркинг, на който можете спокойно да оставите колата си. Паркирането не се заплаща.
Кога?
Особено приятно е да се посети манастира късната пролет, лятото или ранна есен. Природата в региона е красива и щом се раззелени, гледката става повече от чудна.
Екипът на Север.бг ви пожелава приятно пътуване, ако изберете Манастира за следващата ви дестинация. Ако не, препоръчваме ви да го сторите.
Повече снимки на Басарбовския манастир може да откриете в раздел "Мултимедия".
Ако искате да сте винаги в час с новините от вашия регион, следете ни и във Фейсбук на: www.facebook.com/Sever.bg
Източник: Север.бг