Да израснеш с катерене

Днес се срещнахме с Тодор Шарков, който е един от най-успешните катерачи на килифаревския клуб "Еделвайс – 74". Тези дни той се завърна от Международния фестивал по алпийски дисциплини в град Петзен, Австрия, където спечели три бронзови отличия в дисциплините скорост, трудност и боулдър. Поинтересувахме се как се справя едно момче на 13 години с натовареното ежедневие на спортист и ученик, както и за предстоящите му участия.

Откога тренираш спортно катерене?

От 10 години. Бях на три години, когато започнах, сега съм на 13.

Твоите родители ли те насочиха към катеренето?

Да, те ме насочиха. После ми хареса и продължих.

Какви качества възпита у теб този спорт?

Направи ме по-дисциплиниран и освен това постоянно научавам нови неща.

Колко медала си спечелил досега?

Някъде около 30-40. В първите години не се състезвах, започнах, като бях на 5. Медалите са от национални, регионални и балкански състезания. И повечето са златни.

Какви други интереси имаш?

Карам колело, харесва ми да се разхождам и сред природата, да ходя на планина и на море.

Книги четеш ли?

През лятото, да. Най-вече тези, които са задължителни в училище.

А каква музика слушаш?

Само хеви метъл.

Играеш ли компютърни игри?

Да, обаче предпочитам повече да излизам и не стоя много пред компютъра. Предпочитам да съм сред природата.

Успяваш ли да съчетаваш училището с катеренето?

Когато съм на състезание, отсъствам повечето петъци, но успявам.

Колко време ти отнемат тренировките?

Половината време отделям за учене и половината за тренировки. Всеки ден тренирам, много рядко пропускам по един ден седмично.

Дори в събота и неделя тренираш?

По принцип почиваме, но с баща ми ходим заедно да тичаме или в залата да тренираме.

Какви състезания ти предстоят?

Най-важните състезания вече минаха, но във Варна ще има състезание за мъже и смятам да участвам. Имам право, но ако постигна добър резултат, няма да получа медал. Ще съм извън класирането. Това лято ще има Европейско първенство и фестивал за деца във Велико Търново и в Килифарево, където също ще участвам, но само за да видя възможностите си.

Разкажи ни за треньорите ти.

Много неща съм постигнал благодарение на тях. От самото начало Милен Йордановски ми е треньор, Стефан Аврамов също ми е помагал много.

Като какъв се виждаш след 10 години, да речем? Ще продължиш ли със спорта?

Не знам, не съм мислил. Вероятно ще продължа да се състезавам.

Не се ли изкушаваш понякога да се покатериш някъде, където е опасно?

Случва се, ама още не съм падал (смее се).