Да помним националните си герои!

Да помним националните си герои!

Да сведем глава днес пред един от най-великите българи на всички времена - Васил Левски!

Днес, 18 юли се навършват 177 години от рождението на Васил Иванов Кунчев - Дякона Левски.

Той е български националреволюционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.

Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.

Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание (1876). Последвалата Руско-турска война (1877-1878) довежда до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Васил Левски е роден на 6/18 юли 1837 г. в град Карлово. Семейството е на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Имат пет деца-Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.

Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. бащата умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи абаджилък.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище "Свети Свети Кирил и Методий" (основано е от Найден Геров през 1850 г.).

На 7 декември 1858 г. приема монашеството и е ръкоположен за дякон с името Игнатий в Сопотския манастир "Свети Спас" под мантията на йеромонах Кирил. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица" в Карлово. 

Владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития.

Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след Освобождението от османско иго се спори за името на предполагаемия предател-свещеноиконом Кръстю Никифоров (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма.

Ловешката полиция не знае кой е заловения и е откаран в Търново. Там е установена неговата самоличност.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София-отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.

Някои от най-известните и запомнящи се фрази на Левски:

Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.

Дела трябват, а не думи.

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме