107 години се навършват днес от рождението на един позабравен или напълно неизвестен за младото поколение български писател, оставил богато творчество, обречено на дълги години пренебрежение. Светозар Димитров, известен повече с псевдонима Змей Горянин, е човек с разнородни интереси и задълбочени познания в много области.

Авторът на повече от 50 белетристични и стотици поетични творби е роден в Русе на 11 януари 1905 г. Освен писателски талант той притежава фин художествен усет, намерил израз в рисуването и резбарството. Бил е филателист и практикувал на завидно ниво приложни занимания по физика, химия, народна медицина, забърквайки лекове за свои близки срещу кашлица и настинка. Множеството му интереси му осигурявали работа и като преводач от френски и някои славянски езици, а афинитетът му към българската история и религиозни ценности го запазват истински жив до края.

От дете Светозар пише поезия и епиграми наред с изявите в ученическия хор в Русе. Записва се да учи финанси в София, но липсата на работа, с която да се издържа, го връща отново в родния град. Тук през 1927 г. се жени за красивата Соня, с която се познават от училище и остават заедно до края на краткия му живот през 1958 г. В началото на 30-те години на миналия век се местят в София, където работи години наред като счетоводител.

В столицата Змей Горянин бързо се вписва в интелектуалната среда и намира съмишленици и приятели (един от най-близките му е Елин Пелин). Редица литературни издания, сред които "Хиперион”, "Българска мисъл”, "Зора”, "Време”, "Светлоструй”, публикуват негови творби. Някои от най-известните му творби, писани през годините, са историческата трилогия "Дунавът тече", романът "Звезда керванджийка", повестите "Ний умряхме, за да живее народът", "Велчовата завера" и "Кнез Иван Кулин", както и автобиографичната повест "Червеният хотел" и съчинения за деца.

Змей не спира да твори през целия си живот независимо от спънките на съдбата. Много от произведенията му не са издавани никога поради обвинение на Народния съд към него във "великобългарски шовинизъм" през 1944-45 г.

Малко преди да дойде новата власт, Змей е цензор в Дирекцията по печата и именно това се оказва препъникамъкът за неговата писателска кариера. Срещу него е повдигнато обвинение, че като сътрудник на Националната пропаганда умишлено е спирал от печат книгите на прогресивни, разбирай ляво настроени, писатели. Русенският талант е осъден на една година затвор и има забрана да публикува свои произведения под известния си псевдоним.

Книгите му са иззети от библиотеките и категоризирани като фашистка литература. Това обаче не спира свободолюбивото му и справедливо слово да бъде разпространявано нелегално като самиздат. Поради забраната да пише под любимия си псевдоним, заимстван от сръбския писател Йован Йованович Змай, Светозар Димитров пуска в употреба богат арсенал от артистични имена: Аждер, Акиндин, Марин Василев, Дикий, Барин, НЕ Крилов, Камен Къшов, Захария Лютаков, Стоимен Найденов, Ваклин Ралев, Сипей, Димитър Соколов, Селестен, Станимир Станев, Богдан Стоев, DIC.

През последните седем години на живота си Змей Горянин често прекарва свободното си време в старопланинския манастир "Седемте престола", намиращ се на границата между Софийска и Врачанска области. Там той се уединявал, за да намери вдъхновение. Заради любовта си към тази обител Змей е погребан в манастирския двор.

________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg