Индийска атмосфера и дух донесе във Велико Търново изпълнителката на индийски танци Капка Кумар. Почитателите на източното изкуство и култура се събраха в сладкарница "Озарение", за да научат повече за невероятния свят на Индия. 

Заедно с една от най-добрите си ученички, която представи като Виолина, Раджуника (артистичния псевдоним на Капка Кумар) увлякоха в танци присъстващите. Повече от час атмосферата бе изпълнена с духа на една култура, която се оказа колкото далечна, толкова и близка заради любовта, която извираше от всяко движение, изпълнено с грация и чувство.

Раджуника отдели време и за Север.бг, за да разкаже за извървения от нея път към танца и духа на Индия...

Родена и израснала във Велинград, от 5-годишна се впечатлява от вълшебството на индийските танци и заживява с тази любов в сърцето си.

"Слонът – моя приятел" е филмът, който бе катализаторът за любовта ми към тази култура. Музиката и танците не спираха да минават като на лента през главата и сърцето ми. Танцувах пред огледалото, то бе моят учител и пред него усъвършенствах движенията си в продължение на няколко години", разказва Капка.

Когато става тийнейджър, баща й, който работи в Либия, й подарява две аудиокасети с индийска музика, записани от негов приятел. "Не разбирах текста, но го чувствах с душата си – едни песни ме радваха, други ме натъжаваха", спомня си танцьорката.

Филмите продължават да са извор на вдъхновение за младото момиче. Любима актриса й става Рехан и след като я гледа в "Умрао Джан", взима решение да участва на фестивал за художествена самодейност с индийски танц. На 16 г. си ушива костюм на баядерка с помощта на сестра си, приготвя си всички накити и грим, характерни за тези танци. Това е първото й участие на сцена и печели голямата награда за индивидуален изпълнител.

Съдбата също е благосклонна към девойката. Случайна среща във влака за София на майка й с индийски студенти, и споделянето, че "имам вкъщи една дъщеря, която ни е подлудила с индийски песни и танци", отваря още по-широко вратите на Капка към източната култура. Индийците изявяват желание да се запознаят с нея и след като гостуват в дома й във Велинград и я виждат как танцува, я канят на техен концерт, за да покаже какво може.

"Всички бяха скептични към мен – и момчетата, и момичетата. Гледаха ме странно, докато не видяха как танцувам. После отношението им се промени и не вярваха, когато им казвах, че нямам учител, а съм се учила сама, пред огледалото. Питаха ме дали нямам в рода си някой индиец", смее се Капка.

Личният й живот също търпи промени. Макар и никога да не е мислила, че ще се омъжи за индиец, защото животът без корени и далеч от родината ще я погуби, съдбата се намесва и тук.

6-годишната й дъщеря от първия брак – Джуни, много си допаднала с Раджингер Кумар, който бил сред индийските петъчни гости на Капка. Това повлиява на отношенията им и скоро те се женят.

Раджуника, какво всъщност изразява индийският танц?

Възхвала на любовта! Възхваляваме висшата сила, която различните хора наричат по различен начин. За едни тя е природа, за други Бог, Исус, Аллах, Буда...

Направи ми впечатление, че във всеки танц движенията много се различават и все пак по някакъв невидим начин си приличат?

Да, различни са, защото всеки танц разказва различна история. Дори музиката да е само инструментал, ние разказваме история с танца. Трябва да знаеш обаче как да подредиш историите. С помощта на движенията на ръцете (мудри) може да се изобрази всичко – целувка, сърце, птица, цвете, змия...

Класическият индийски танц бхаратнатя е възхвалявал Бога. Историята разказва как с космическия си танц Кралят Шива (Натраджа) създава Вселената и Земята. Омаян от нежността и красотата на съпругата си Парвати, той се смилява и й показва техниката на танцуване.

От кога датират индийските танци?

Още от древни времена танцовото изкуство е било разрешено за най-низшите касти в Индия – шудрите. Те не са били допускани до обществения живот. Но през II в. пр. Хр. трактатът за сценичното изкуство "Натяшастра" дава възможност на всички, без изключение, да се наслаждават на хармонията на танца. От храмовете танците "излизат" на улицата, а по-късно, по времето на Могулите, танцьорките, облечени от глава до пети и забулени с воал, изнасят представления за махараджите. Този стил се нарича муджра и се танцува предимно от мюсюлманите в Индия.

Освен характерното облекло, накити и движения, необходимо ли е още нещо, за да бъде покорен зрителят? Каква е "солта" на тези танци?

Много е важно да имаме актьорско майсторство. Има различни движения и изказът винаги е различен. Не е достатъчно само технически да научим мудрите с ръцете и движенията с краката. Необходимо е да можем да изразяваме всички душевни качества и състояния на човека. С това индийският танц се отличава от всички други танци – има емоция, грация, усмихваме се, но във всички танци има огън . За мен индийските танци са космосът, а българските – земята.

Ти представяш красотата на индийския танц в цяла България – имаш ли много почитатели?

Мога да се похваля, че хората все повече си отварят душите и сърцата за музиката, танца и културата на Изтока. Там е изворът на мъдростта, на уважението и на любовта. Не бива да се мисли грешно, че това са секти. Аз съм православна християнка, съпругът ми е приел християнството... Всички пътечки водят към една и съща сила, която ни учи на любов един към друг и на доброта в сърцето.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Да са верни на изкуството, на музиката, на танца и на красотата. Защото, когато те докосне любимата музика – тя те разплаква, когато те докосне една хубава дума – тя те разнежва. На човек от малко му идва в сърцето да се усмихне и да се пълни душата му, и от малко се наранява и свива.

Нека внимаваме какво даваме чрез очите, думите и отношението си един към друг. Да не спираме да сме хора, човеци!

Съвсем в края на разговора ни Капка сподели, че вярва в прераждането. Причина за това станало  посещението й в Индия, когато усетила, че всичко й е познато и се чувства на мястото си.

Това, което подготвя Раджуника е голям спектакъл, с който да разкаже историята на малкото родопско момиченце, влюбило се в индийските танци толкова силно, че в годините, докато се превръщало в девойка и  жена, танцувайки "своите" танци, все по-силно усещало духа на Изтока в себе си. Толкова силно, че когато през 2003 г. посетила Индия, танцувала своя катхак на сцената на махараджата в Тадж Махал като истинска индийка.