Откриха надгробния паметник на Стефан Караджа
Уникален паметник е изложен във фоайето на Регионален исторически музей - Русе. Това е оригиналното надгробие на войводата Стефан Караджа. До скоро се смяташе, че надгробният му паметник е изчезнал във времето, но по време на строителните работи в къщата на Никола Обретенов (музей Баба Тонка), внезапно пред погледите на работниците попада каменен кръст. Това е варовиков блок в характерната форма за долината на Русенски Лом кръст, който в горната си част завършва в трапец.
Украсата му е традиционна – с малки кръстове в раменете и т.нар. триъгълно-вдлъбнат орнамент, плетеница, която обрамчва кръста. Сред тези древни символи са поместени цифри – датата на смъртта на войводата, 30 юли 1868 и калиграфски изписаното му име.
Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа, е български национален герой, революционер от българското национално-освободително движение и войвода.
Роден е на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна - подбудител на Странджанската буна от 1810 г., довела до опустошаването на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа.
Стефан Караджа е сред основните фигури в националноосвободителното движение на България, с ключова роля в развитието на организираната българска съпротива срещу поробителя, като още от младежките си години ясно показва, че е решен да даде живота си на България. Взима участие в двете български легии и няколко четнически акции.
Според спомените на съвременниците Стефан Караджа е съден в Русе, а след смъртта му погребан, а мястото на гроба му било белязано от Баба Тонка. По-късно бил поръчан и надгробния му паметник, който е бележел гроба на войводата до 1962 година. След това старото русенско гробище престава да функционира и се създава ново – на Чародейка. Вероятно по това време надгробието е било прибрано в действащия тогава музей "Баба Тонка", но никога не е показвано пред публика. В бъдещата експозиция на музея "Баба Тонка" този ценен уникат ще намери своето място.
