Петрослав Белчев: "Героите са винаги сред нас"
"Героите са винаги сред нас. Дали има или няма война, те са винаги сред нас. Това са хората, които са дали нещо от себе си, много голямо". Това казва за своя първи документален филм "С нами Бог. Часът на Одрин" 21-годишният Петрослав Белчев, студент в Нов български университет, в специалност "Кино и телевизия". Великотърновецът представи 16,5-минутната лента миналата седмица, на 15 ноември в регионалната библиотека "П. Р. Славейков" по време на XII-а Националната научна конференция "Библиотеки – четене – комуникации”, посветена на 100-годишнината от Балканските войни.
Документалният филм на младия мъж разказва за Балканската война и представя битката при Одрин, засяга в частност използването на авиация за първи път в Европа от България.
"Аз лично не мога да си го представя какво е било тогава - да зарежеш децата си, жена си, работата си, всички, всичко, само с мисълта да освободиш братята си. Това е може би един от последите пъти, в който е записано в историята на България, че сме били едно цяло, като народ", поясни за Север.бг талантливият великотърновец.
Идеята за филма той има от четири години, когато е кандидатствал в НАТФИЗ. Учил там една година. Срещнал обаче сходна идея с екипа на регионалната библиотека във Велико Търново - директорът Иван Александров и заместничката му Калина Иванова преди 5-6 месеца, които решили да му помогнат като го финансират да снима в Одрин. Целта - да разнищи повече историята за битката, за да не се позовава само на всеизвестните факти.
"Виждането ми за войната от по-предишните поколения е различно. Те са имали свидетели на войните - бабите и дядовците са им разказали от първо лице. Аз нямам никаква представа и си го представям самичък. Как би могло да се е случило и го казвам по мой начин, по който го виждам. Специфично е това. Не исках да натежава филмът ми, както други документални филми с много информация. Моята информация също е много, но е предадена по много лесно за разбиране начин. Дори и да се породят първични въпроси, филмът дава отговорите", разказва Петрослав, който е снимал, монтирал и режисирал лентата сам.
В Одрин снимал двете български църкви, крепостта, надгробните плочи на загинали в Балканската война полковници, майори. Говорил с хора. Снимал гарата, където за първи път България използва самолети, с които се извършва първата бомбардировка в Европа.
"Тя е българска. Това искам да кажа с филма, че много се мъчим ние българите да бъдем първи в нещо. Има недоказани неща, за които сме първи и няма смисъл да се напъваме да ни признаят. И обратното. Признати сме, че сме първи в нещо, а сме го забравили. Затова се опитвам да покажа, че има неща, с които можем да се гордеем и че не можем да избягаме от историята си", пояснява авторът.
Филмът е кратък, а е можело да бъде 40-минутен. Причината е, че след 15-та минута човек губи интерес, колкото и да е интересна темата. На това, настоящият втора година студент, се е научил когато правил кратки клипчета за електронните спортове.
При стандартните документални филми няма и емоция, но в неговия филм има и това не е недостатък, обяснява още той. Показаха го и разплаканите и развълнувани хора по време на излъчването му в библиотеката.
"Емоцията идва от диктора - Борислав Костов, великотърновски писател и журналист. Във филма участват и двама историци, като консултанти. Това са проф. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет и Светлин Радев, директор на местния Държавен военен архив. Те обясняват битката по един начин, аз я виждам по друг, но в крайна сметка се получава едно и също нещо, разказано по различен начин", уточнява Петрослав.
За равносметката за днешния ден, протестите, от дистанцията на времето отпреди век, великотърновецът казва, че влагаме доста усилия, да докажем неща, които няма смисъл да се доказват. А енергията може да се вложи в нещо друго. Защото рано или късно, едно правителство ще си отиде, защото то си има мандат, който ще изтече, ще дойдат нови избори, народът ще си избере отново политиците. И макар, че не обича да говори за политика, мъдро заключава, че не политиците правят труден живота на хората, а те самите. А и когато всички са добри един към друг, животът може да бъде по-лесен в държава ни.
"Героите на днешното време сме ние, хората. Независимо дали става въпрос за война, кауза. Двигателят е бил един - човекът. Защото грешката не е на един, защото зад него стоят други, зад тях трети. А когато много хора са обединени около една идея се случват нещата", смята младият мъж. И допълва, че България не трябва да си забравя героите си, защото това е проверка на националната ни памет. И не само на празници да се чувстваме, че сме българи.
Затова е хубаво хората да си спомнят историята си, защото без това нямат бъдеще.
"Аз лично - винаги ще бъда горд, че съм българин, независимо къде живея. Ще държа на това, хората да знаят, че съм българин и ще представям родината си и Велико Търново по най-добрия начин", изтъква Петрослав, който има една осмина австроунгарска кръв. Защото, смята той, България е като един роден дом, който няма как да не обичаш, а и човек се ражда с любов към родината. Затова, ако трябва да се опише с две думи, родолюбивият младеж казва: "Аз съм земен човек, здраво стъпил на земята".
Петрослав Белчев се занимава с монтаж на филми от 10 години.
Това е и мечтата му, да продължи да го прави и за в бъдеще. Първият му успех е, когато е бил на 16 години и е участвал в Национален фестивал на алтернативното кино в Попово. Тогава прави филм - "Песен за Земята". Това е история-приказка, която разказва как са дошли на бял свят цветовете. И само от хората зависело дали ще се върнат назад в развитието си - черното и бялото, или ще продължат напред - към цветното. Станал е и първи в България миналата година, като е спечелил наградата за най-добър гейминк клип в национален конкурс, организиран от български сайт за електронни спортове.
Документалният филм "С нами Бог. Часът на Одрин" на Петрослав Белчев ще бъде излъчен на втори път на 2 декември, отново в регионалната библиотека във Велико Търново. Предстоят и срещи за продаване на авторските права на 16,5-минутната лента, за да бъде излъчена и в национален ефир.
