Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“

Русенският драматичен театър "Сава Огнянов” се нарежда сред най-авторитетните културни институции в страната. През дългата си история неговият професионален състав си е извоювал славата на колектив със силно творческо присъствие, импровизаторски усет и неповторим нюх при избора на постановки.

Началото на театралния живот в Русе е поставено на 27 декември 1870 година, когато в салона на популярния за времето си хотел "Ислях хане” църковно-певческото дружество с ръководител Тодор Хаджистанчев представя постановката "Повестта на Ружица” по едноименния роман на Кристоф Шмид. Драматизацията на пиесата е дело на самия Хаджистанчев.

Възрожденската общественост в крайдунавския град е очарована от театралното изкуство и съвсем скоро има удоволствието да наблюдава и други постановки, сред които "Многострадалната Геновева” и ”Малакова” от П. Р. Славейков и "Криворазбраната цивилизация” на Д. Войников. Като артисти в тези пиеси се изявяват редица български възрожденски деятели като баба Тонка Обретенова и синът й Никола, Георги Икономов и Мариола Хаджистанчева.

В края на XIX век в Русе се зараждат значителен брой театрални дружества, които развиват активна дейност и превръщат града в една от любимите спирки на Мелпомена в земите на възстановената българска държава.

След началото на новото столетие пиесите започват да се изнасят предимно в една от най-забележителните възрожденски сгради в Русе – Доходното здание. През 1907 година театралните дейци от крайдунавския град се обединяват и поставят основите на Градския театър, чийто пръв директор става Александър Робертович. Видни русенци създават театрален комитет, а общината започва да се грижи за финансирането на културната институция.

Русенският театър се развива с бурни темпове през цялата първа половина на ХХ век. Той преживява небивал разцвет, тъй като се радва на стабилен репертоар, голяма популярност сред публиката и екип от талантливи актьори. За подема му допринасят особено много професионализирането на трупата му, започнало по времето, когато директорският пост се заема от голямата актриса Роза Попова и обявяването му за държавен с указ на цар Борис III от 9 април 1942 година, след което той започва да получава финансиране от Министерството на културата.

Налагането на Русенския театър сред водещите в национален мащаб театри продължава и след Втората световна война. За яркия облик на културната институция допринасят редица големи имена на българската сцена, работили или работещи в крайдунавския град.

Сред режисьорите, творили тук, са Леон Даниел, Любомир Шарланджиев и Слави Шарков. Измежду стотиците талантливи артисти, радвали русенската публика, изпъкват имената на патрона на театъра Сава Огнянов, както и на Кръстьо Сарафов, Васил Кирков, Татяна Лолова, Христо Коджабашев, Николай Бинев, Невена Коканова, Вълчо Камарашев.

На сцената на Русенския театър с огромен успех са поставяни редица спектакли на световни и български автори. Едни от най-запомнящите се са "Албена" от Й. Йовков, "Братя Карамазови" от Ф. М. Достоевски, "Парижката Света Богородица" от В. Юго, "Сомов и другите" от М. Горки, "Смъртта на търговския пьтник" от А. Милър, "Януари" от Й. Радичков, "Гераците" по Ел. Пелин и "Комедия за сериозни" по О. Уайлд.

Знаменателно и уникално явление в историята на Русенския театър е осъществяването на неговата сцена в продължение на 11 години - от 1992-а до 2003-та - на трилогия от пиесите на Елиас Канети - "Сватба" (1992), "Комедия на суетата" (1994), "Предопределените" (2003).

Театралната трупа е гостувала в страни като Русия, Полша, Латвия, Румъния, Австрия, Унгария, Сърбия, Словакия и Турция, където винаги е очаровала публиката и е получавала редица международни награди.

Ръководството на Русенския театър полага усилия да привлече сред публиката си и най-младите зрители, като всеки сезон подготвя спектакъл, насочен към тях. От 1996 г. на сцената на "Сава Огнянов" се провежда ежегодно Ученически театрален фестивал "Климент Михайлов", в който се изявяват театрални състави от русенските училища.