Самодеен театър на открито в град Борово

Миналото лято читалището в град Борово, област Русе, реши да реализира една идея, която дотогава не беше осъществявало – театрална постановка на открито, в която да участват местни жители. Темата, която бе избрана за представлението, бе пазар от началото на ХХ век - такъв, на който всичко се слага направо на земята и няма фиксирани цени и касови апарати, а майсторите на алъш-вериша са най-успелите и сред търговците, и сред клиентите. Мероприятието беше включено в Дните на Община Борово, които всяка година се организират между 3 и 6 септември.

Дойде набелязаният ден – петък. В петък в градчето така или иначе има пазар – идват търговци, които предлагат чушки и домати, гумени цървули, дрехи втора употреба, захар и олио на "дъмпингови” цени... Тези от продавачите, които изглеждаха "автентично”, бяха поканени да се включат в импровизирания театър и подготовката започна.

От ранни зори започна подреждането на декора. Малко по-късно дойдоха и актьорите, на възраст от 4 до 87 години. На децата, които бяха доста повече на брой от възрастните, бяха поверени ролите на ваксаджийчета, семкаджийчета, вестникарчета, моми на разходка, ергени, дето се размотават без лев в джоба...

В Борово в началото на века не е ставал пазар, защото не е имало Борово. На мястото му са съществували две села - Горазд и Горна Манастирица, които после се слели, а през комунистическия период новото село било обявено за град. Това станало на 5 септември 1984 г., което обяснява и защо празниците на общината се реализират по това време на годината.

Жителите на Горазд и Горна Манастирица пазарували в съседния град Бяла, който се намира само на около 5 км. Затова младежите слизали пеша до там, разхождали се, разглеждали, обикновено не си купували нищо и се връщали. На съвременната младеж бе обяснено, че джобните са нова мода, така че да не се оплакват.

В Русенския край се разпознават два вида хърцойски костюми – русенски и беленски. За Борово и селата около него е характернен беленският хърцойски костюм и балканджийската носия, но тази, при която сукманът е трансформиран в набрана черна кърлянка и пъстра престилка. В началото идеята беше хората да бъдат облечени само в автентични костюми. Но после ентусиазмът бързо изчерпа наличните такива и организаторите бяха принудени да шият, преправят и да извадят всички възможни костюми на танцовия състав, за да облекат мераклиите.

Когато подготовката за представлението приключи, нямаше сценична треска (може би защото нямаше и сцена), но пък имаше много щастливи усмивки и неподправена радост. Пазарът беше построен на една улица, успоредна на закрития пазар в града - там, където се организира традиционният местен пазар всеки петък.

Всичко се случваше по уточнен ред, но комуникациите между "ръководителите” бяха силно затруднени. Поне денят беше усмихнат и слънчев, идеален за снимки, хората облечени празнично, чакаха спокойно, тръгваха навреме, спазваха последователността, всеки се придържаше към предварителните инструкции, но не липсваха и успешни импровизации.

Сценарият беше следният – обикновен пазарен ден, хората излезли на покупки – едни облечени в селски дрехи, други – в градски, обикновен бит на малкия град от полуселски тип. Хората се срещат, разговарят... Първи тръгнаха вестникарчетата. За случая беше издаден специален брой на вестник "Боровчанинъ”, от мази и тавани бяха изнамерени един куп спомени, снимки...

След вестникарчетата един по един на "сцената" излязоха главните герои – геврекчията, даскалът с дечицата и слугинята, попът без попадията. Чорбаджийското семейство търсеше "нишан” за така наречения "голям годеж”, нещо като подарък за булката. Последен дойде кметът с каруцата, слезе, поздрави хората, пийна ракийка с попа (между другото ролята на кмета изпълни кметът на съседното село Обретеник, който е актьор в самодейния театър там).

Градските кокони чакаха пред ателието на шивачката. Духът на пазаренето и веселото надвикване обхвана първо майсторицата, която вместо да шие, да взема мерки, вдигна такава врява, че разпродаде платовете на топове вместо на дрехи. Но пък при нея беше най-весело. А коконите бяха много атрактивни. Организаторите бяха проучили ежедневната градска рокля от началото на века в Къщата на Калиопа в Русе и се бяха постарали всичко да изглежда колкото се може по-автентично.

Геврекчията много бързо разпродаде гевреците, хората не гледаха на тях като на реквизит, а като на стока. Не че всеки ден няма гевреци по магазините, ама тези им се сториха особено вкусни...

Пазарът не се получи съвсем като пазар, по-скоро беше нещо между пазар и чаршия, защото имаше и дюкянчета, а в тях майстори демонстрираха различни занаяти – бъчварство, ножарство, грънчарство... Имаше сарач, шивач, вълнари, метлари, зарзаватчии и какво ли още не.

Накрая, без да е по сценарий, всички музиканти се събраха на едно място и засвириха хоро.

Така организаторите реализираха едно пътуване в миналото, не много съобразно историческата истина, но пък много забавно...