Неуловимия, Хвърковатия и страшилището на Турската империя са все определения за революционера Филип Тотю, роден на 10 април 1830 г. в колиби Гърците, които сега са част от село Вонеща вода. Днес се навършват 182 години от рождението му.

Истинското име на Филип Тотю е Тотю Топалски. Той е най-малкото от петте деца на Иванка Велчева - племенница на търновеца Велчо Джамджията, организирал Велчовата завера през 1835 г., и Тодор Топалски, който е от севлиевски род. Бъдещият войвода се учи на от малък на терзийски занаят, помага и на баща си в животновъдството, а името, с което остава в историята, получава около 30-те си години, когато заработва като градинар и се укрива успешно от турската власт.

Младостта му преминава бурно в търсене на път за разбуждане на българското недоволство към чуждата власт. Свидетел на различни своеволия от страна на турците, Филип Тотю слага пушка на рамо и тръгва из Балкана с четите на Бойчо и Жельо войвода след 1850 г. Два пъти лежи в затвора - в Търново и в Сливен, преди да поведе своя чета като второстепенен войвода през 1867 г. С нея той преминава река Дунав на 14 май 1867 г. при Свищов, за да узнае настроенията в България относно подготвяната революционна дейност.

40-членната чета е разбита от башибозуци край село Върбовка, а спасилите се, начело с Филип Тотю, се включват в четата на Панайот Хитов и преминават в Сърбия. Хвърковатия участва във Втора българска легия при Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г., а през 1875 г. е избран за войвода на чета в Старозагорското въстание, която така и не оглавява заради преждевременното му избухване.

Той отказва молбата на българските революционери да се включи в Априлското въстание и на негово място се явява Христо Ботев. Вместо това предвожда доброволци в Сръбско-турската война (1876), участва и в Руско-турската освободителна война.

След Освобождението на България за кратко е в румънски затвор по нагласено обвинение, след което се връща в родината и заживява първо в село Острица, Русенско, а от 1885 г. - в Две могили. Тук революционерът се жени повторно за баба Велика /съвсем млад е оженен по задължение в Търновско и има един син/ и кротко умира в нейната семейна къща на 23 март 1907 г. Този последен дом за войводата е превърнат в къща музей, носеща неговото име.

__________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg