Червена изложба подредиха в Русе
Художествена галерия - Русе
Международната изложба "Червено" (theRED) на австрийския куратор и участник Гуе Шмидт е подредена в залите на Русенската художествена галерия.
Експозицията разполага с над 450 обекта на 219 автори от цял свят, които включват картини, предмети, фотографии и инсталации, представящи различни тенденции в изкуството. Всички те обаче са обединени от червения цвят, дори на пръв поглед да не са в тази тоналност.
Начинът, по който участващите артисти са реагирали на темата, може да се открие в техните индивидуални творби, представени в изложба от проекта. Сред тях са звукови и видео обекти, както и само обекти, пощенски картички и получени пощенски пликове, колажи, оцветени форми, концептуални творби и картини.
Идеята за червеното е възникнала въз основа на произведения на Карл Маркс и върху антропологични изследвания на братя Грим.
Изложбата е резултат от проект "Изкуство по поща" (Mail Art) - всички произведения са изпратени по пощата.
Обектите, представени в експозицията се отличават от начина си на разпространение, обхващащ следните сфери на действие: създаване – изпращане – получаване – размяна – реализация. Процесът не се стимулира нито от академично естетически насоки, нито от каквито и да било други правила за предаване на културно естетическата практика.
Единственият определящ фактор е "блокираната” и по по-различен начин определен, специална среда, в която "мейл арт” художникът основно се ангажира с възстановяване на диалога между хората.
Триъгълникът художник – творба - колекционер е унищожен, възниква нов, напълно необичаен: художник – творба – получател. В тази ситуация получателят не остава анонимен, включвайки се директно в процеса на комуникация и променяйки наобратно нейната посока на действие, той се превръща в "неистински” художник, а артистът става получател, пораждайки безкрайна динамика от ефекти.
Това обяснение пише експертът Клаус Грох в предговора си към каталога от изложба "Сецесион” във Виена от преди 30 години.
Течението се заражда през 50-те – 60-те години на 20 век., когато наред с "алтернативните" художествени изяви и в контраст на естетическите практики в изкуството, започва преход към работа с обекта. Промяната се изразява с изместване на акцента от автономното съществуване на самостоятелния естетически продукт към художествените процеси, които оставят след себе си следи като реликви, отпадъчни продукти или временни катализатори на мисълта. В този контекст фунционират хепънингът, авангардният театър (хол театър), "акционизмът” или изпълнителското изкуство.
