Честит празник, Антоновци!

Народната традиция свързва Антоновден с предпазването от заразни болести. За да се умилостиви свети Антоний, за когото се вярвало, че владее всички епидемии, предците ни омесвали питки, които намазвали с мед, петмез или маджун и раздавали от тях на съседи и на малките деца. Една от питите задължително се закачвала на тавана, за да си хапне от нея "лелята", както наричали чумата, за да избегнат споменаването на името й, и да се омилостиви.

Хората вярвали, че свети Антоний и свети Атанас са братя близнаци и са покровители на ковачите, налбантите и ножарите, тъй като са изобретили ковашките клещи. Затова почитали празниците им в два поредни дни. В района на град Попово двата празника се обединяват от общото наименование "сладки и медени", а в Пиринския край се вярва, че болестите и заразите излизат от леговищата си и се събират на Антоновден, за да могат на Атанасовден да се разпръснат и да тръгнат по хората.

Предците ни спазвали стриктна забрана на Антоновден да се преде, плете или шие. На тази дата те не варяли боб, леща и други зърнени култури, тъй като се вярвало, че тези храни викат шарката, чумата и синята пъпка.

Според църковната традиция свети Антоний, чиято памет се почита на 17 януари, се родил в Египет през 251 година. Родителите му били заможни хора, но след като починали, когато Антоний бил 20-годишен, вместо да се възползва от възможността да живее изобилно и охолно, синът им раздал цялото си имущество на бедните. След това се оттеглил в пустинята и се заселил в изсечена в скалите гробница от времето на фараоните.

Дълги години Антоний живеел в строг пост и молитва. Една нощ в убежището му изведнъж нахлули всякакви зверове и отровни насекоми и започнали да го хапят, раздират и измъчват. След като цялото му тяло се покрило със зловещи рани, всички животни изведнъж изчезнали, а през една пролука в тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала тялото му. Когато той се обърнал към Исус с въпрос защо не се е намесил по-рано и да го предпази от страшните мъки, божият син му отговорил, че е искал да провери мъжеството му и щом като се е уверил в него, ще помага на Антоний винаги.

След тази случка отшелникът се преместил и заживял в изоставена постройка на другия бряг на река Нил. Той зазидал всички отвори на новата си къща и прекарал цели 20 години в усамотение и пълно мълчание. За да го възнагради за силата на волята Исус Христос го дарил с дарбата да лекува. Чудните му способности се разчули и при Антоний започнали да се стичат хиляди хора, на които той помагал да оздравеят и им давал съвети как да заживеят в хармония със законите на Христос и природата.

Отшелникът живял до дълбока старост, като през целия си живот помагал на болните и страдащите. Когато бил на цели 104 години, през 355 година, Антоний заминал за Александрия, където се включил в борбата срещу сектата на арианите. Той взел участие в открит диспут с нейни представители на градския площад пред множеството и оборил противниците си с аргументи от Светото писание. На 17 януари следващата година Антоний умрял и тялото му било погребано на тайно място. По-късно то е открито и пренесено във Виена.

Съществуват няколко теории за произхода на името Антоний. Според някои то води началото си от гръцката дума "анто", което означава цвете. Други смятат, че произхожда от латински и има значение "безценен, неоценим". Трета версия също го извежда от латински, но му придава значение на "влизащ в битка".

На Антоновден празнуват всички, които носят имената Антон и Антония, както и техните производни Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Дончо, Донка, Тончо, Тонка, Тоня...

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg