Активен велосипедист съм от две години. Трансформацията в мен се случи, след като известно време пребивавах в Амстердам. И не, че никога преди това не съм карал колело, просто с времето дойдоха работата, сериозното учене и "сериозните" ангажименти. Двуколесното беше забравено... за известно време.

Когато се върнах в България, с мисълта, че тук има много повече неща за оправяне и много повече поле за развитие, отколкото в Западна Европа, едно от първите и най-важни неща за мен беше да се сдобия с колело. Започнах работа и с втората заплата се оборудвах. В крайна сметка, бъди промяната, която искаш да видиш, нали така?

Бях толкова ентусиазиран, че още първата зима си карах до работа всеки ден, почти без изключение. Сняг, лед, голяма работа. Даже единственото ми падане се случи на гладък асфалт и си бях виновен изцяло аз.

Сега, две години по-късно, мога да кажа, че съм не по-малък оптимист, отколкото като се върнах.

Колоезденето е прекрасен начин да опознаеш света. Снимка: Foter.com

Може и да не вярвате, но броят на велосипедисти у нас се увеличава. И то сериозно. Когато дойдох в офиса преди две години с колело, бях единственият. Сега сме 4 души, с опция да станем повече. И това далеч не се дължи на моята агитация. Вярвам, че на хората тук по-лесно можеш да им вземеш, отколкото да им дадеш, затова на никого не губя времето с приказки за ползите от колелото, стига да не го е поискал (може би само на най-близките си, за което се извинявам :).

Дълбоко вярвам, че в България колоезденето, като начин на живот, започва да навлиза все повече и повече. Моят поглед обхваща предимно по-големите градове, но точно там нуждата от такава промяна е най-голяма.

София е безумно скъп град за придвижване с кола, колкото и да е икономична. Относително евтин за придвижване с градски транспорт, но доста неудобен, бавен и зле ароматизиран (с изключение на метрото, което има едва две линии).

София е и некомфортен град за придвижване с кола. Ако си мислите, че отношението към велосипедистите е ужасно, то като шофьор мога да ви уверя, че нервите зад волана са дори повече. За две години каране на колело само един единствен път съм пожелавал най-лоши неща на шофьор. За две години като шофьор, не мога да преброя колко пъти съм го правил.

Да се върна на велосипедите. Отскоро започнах да виждам и много родители, които са си закупили детски седалки или ремаркета и карат децата си на детска градина и училище с колело. А това е повече от вдъхновяващо. Защото това е най-сигурният начин да възпиташ една по-екологична и по-здравословна култура в бъдещето поколение.

Все още не съм виждал кошница, но съм сигурен, че и това ще стане скоро. А тази снимка е прекрасна! Източник: Foter.com

Ставаме повече и все повече си говорим за инфраструктурата. Едно от най-омразните изречения за мен е: "Няма велоалеи". Защото причинноследствената връзка е обратна на масовата логика. Правилната е: "Няма достатъчно велосипедисти и затова няма велоалеи". За да се увеличи предлагането, трябва да се увеличи търсенето.

И последните години са доказателство за това. Случиха се много оптимистични неща по отношение на велоинфраструктурата. Само споменавам Бургас, който е образец. Но дори и в София, с всичките й кусури, с всички трагикомични решения, има подобрение.

И ще става все по-добре. Защото колоездачите ставаме повече. Може би никога няма да достигнем културата на Холандия, но не мисля, че е нужно. Най-малкото, релефът тук не го позволява. Нека бъдем реалисти спрямо възможностите си.

И реалността, а не слепият оптимизъм, изисква от мен за последен път да натъртя, че велосипедистите са все повече и повече. И никога не е късно и ти да се присъединиш към нас. Защото ние живеем по-спокойно от шофьорите и от хората, които се тикат в автобусите всеки ден.

И освен всичко друго, колоезденето е секси! Снимка: Foter.com

Защото сме готини, защото живеем истински активно, защото всяко пътуване е история, която можем да разкажем.

Това е моето мнение, хич не на кратко. Много бих се радвал, ако и вие разкажете своята история. Карате ли колело? Откога? Къде? Защо? Пишете ни на [email protected], пратете ни снимки, а ние ще разкажем вашите истории. Защото всички заедно, сме лицето на една по-зелена и по-здрава България.

Пишете ни и във Фейсбук, ако там ви е по-удобно. Това е линк към нашата страница. Ще ви очакваме!